Преди две години списание The Economist разби мита за трудолюбието на българина и ни провъзгласи за най-мързеливата нация.

Не знам колко е работлив сънародникът ни, но поне не сме като южнокорейците, които си почиват например на Чхусок - празника на пълнолунието, и на Деня на градината.

У нас също празници колкото искаш. Преди ден обаче бе лансирана и идеята 15 август, когато почитаме Успение на Пресвета Богородица, да бъде обявен официално за почивен ден. Разбира се, никой не отрича, че става дума за голям християнски празник. На него дори не се работи в страни като Италия, Гърция, Франция и др. Питам се обаче не са ли му малко множко празниците на българина?

Статистиката сочи, че страната ни е на 11-о място по почивни дни в света - 33. В тях обаче не се включват съботите и неделите. Новата класация на държавите показва, че най-много неработни дни в света имат руснаците, следвани от италианците и шведите. Така страната ни малко се отсрами и леко позачисти петното, лепнато и преди време от The Economist.

Каквото обаче да си говорим, е ясно, че не сме се преработили. Дори ако погледнем статистиките, ще отчетем нещо съществено - преуспяващите и по-богатите в икономическо отношение страни са поне с два пъти по-малко празници и почивни дни, отколкото България. Сравнението с Гърция пък е неразбираемо, защото всички сме наясно какво е положението на съседката ни.

Учудващ е стремежът на някои да почиват все повече и повече, и то в период на рецесия. Вярно е, че икономическите прогнози за еврозоната са оптимистични, но нали за да има работеща икономика, някой трябва да се труди. В тази връзка се сещам за думите на един експерт, който каза, че големият проблем на страната ни не е високата безработица, а ниската заетост.

Открай време българинът предпочита да си стои вкъщи и да си чака социалните помощи, пък дори и да са нищожни. Защо ще изпуска този кяр, нали държавата плаща? Ръководейки се от този принцип, години наред все искаме да си почиваме. Така, общо взето, цялата ни календарна година си минава в едно чакане - чакаме да дойде събота и неделя, великденските празници, лятната отпуска, Коледа и Нова година.

През май и септември също тръпнем да се уредим с някоя кратка почивка. Поради тази причина и у нас се появи феноменът първомайско-великденско-гергьовски празници, заради които „заслужено” си уреждаме по 11 неработни дни.

Изобщо трудолюбието на нашенеца отдавна е мит. Дори един бивш премиер преди години с недоумение питаше къде е изчезнала тази прословута черта на българина. Така и старата поговорка „Залудо работи, залудо не стой” си остана в миналото. Но то и хората са го казали - мързелът не мори, само мъчи. Превърна се в нещо като диагноза за нацията ни, но май само за такова нещо не сме ходили на лекар. И изобщо дали ще има такъв, който да ни излекува?

Всъщност наскоро наш психолог заяви, че най-страшното е, че много от българите сами се „награждават с мързел”. Работили са през седмицата и дори да не се чувстват много изморени, те си подаряват мързел в неделя например. Заричат се, че цял ден ще подпират дивана по пижама.

Крайно време е обаче да се научим да оползотворяваме всяка секунда. Ако не го направим, ще продължим да си разказваме онзи виц за шопите: „Вуте, оти копаш седнал? - Оти опитах легнал, ама не мое.”

Само накрая да не стане така, че да си кажем: „В България няма криза, има мързел.”