Днес Financial Times публикува ежегодната си класация на най-добрите бизнес училища в Европа. Без никаква изненада парижкото Hautes Études Commerciales заема първото място за пета поредна година.

Завършилите престижното учебно заведение са се реализирали със средна годишна заплата от 122 086 долара. На второ място се нарежда London Business School, което водеше в класацията през 2005 г.

Сред водещите 75 бизнес училища в Европа, 21 са британски, а 18 френски, в класацията на 71 място влиза и турският Koç University.

 

Според FT тази година е сред най-интересните в историята на европейското бизнес образование. В началото на 2010 г. приходите на компаниите в сектора намаляват с една четвърт, а много от завършващите магистърска степен по бизнес и мениджмънт не успяват да си намерят работа.


Но по-късно през годината хоризонтът пред бизнес училищата започва да просветлява като заявките на желаещите да се обучават продължават да растат. И въпреки че състоянието на европейските бизнес училища в голяма степен отразява развитието на тези в САЩ, през 2010 г. се проявяват и някои чисто европейски тенденции.


Докато 2009 г. е годината на сливанията и придобиванията, 2010-а е годината на задграничната експанзия, според определението на FT.

 

Manchester Business School и френското Skema Business School (създадено през миналата година чрез сливането на Ceram и ESC Lille ) създават филиали в САЩ, а University of Strathclyde стъпва в Индия.


Големите предизвикателства обаче остават в Европа, пише FT, твърде малко са европейските студенти, които завършват бизнес училищата в глобален мащаб.

 

Според данните на GMAC (атестационната комисия, която признава дипломите по мениджмънт) от общо 263 979 студенти взели изпитите GMAT (за дипломиране в областта на мениджмънта), между 1-ви юли, 2009 и 30 юни 2010 г., само 9 на сто са били от ЕС, в сравнение с 48 на сто от САЩ и 19 на сто от азиатските страни.

 

Още по-сложно е положението в Англия, където броят на студентите е ограничен и 91% от завършващите магистратура по бизнес администрация, редовно обучение са чужденци със студентски визи. В същото време ограничения за работа и визите възпрепятстват много студенти от страните извън ЕС да кандидатстват за европейските училища.

 

Една от причините за малкия дял на европейските студенти е дължината на следването в континентална Европа, която често достига пет години.

 

Прилагането на възприетата от бизнес училището в Болоня практика, която разделя следването за бакалавър и магистър, ще увеличи броят на европейските студенти, желаещи да учат за мениджмънт, според FT.


През последните години е налице засилена конкуренция на европейските бизнес училища, както помежду им, така и с тези от Азия и Русия. Доминик Тюрпен, президент на международното бизнес училище IMD, базирано в Швейцария, което заема 4-то място в тазгодишната класация на FT, смята, че голяма част от конкуренцията идва от развиващите се пазари. Като в Русия има 360 училища, даващи магистърска степен в областта на на бизнес администрацията, в Китай има още 350, а още повече са тези в Индия.

 

Все повече европейски бизнес училища разчитат на иновативни програми на обучение в областите на правото и управлението на средства и ресурси, за да привличат студенти.

 

Засилва се акцентът върху околната среда и обществените въпроси, като се налагат програми за обучение на мениджъри в областите на водите, енергетиката и публичните блага. В същото време се засилва и тенденцията на сътрудничество в образователни институции от други държави и континенти, както и смесването на различни дисциплини.