Кога Бойко Борисов подава оставка? Отговорът е - когато се готви да вземе властта. Предходната оставка на Борисов беше подадена през 2005 г. Тогава той напусна поста главен секретар на Министерството на вътрешните работи, само за да стане кмет на София на 10 ноември същата година. А управлението на столицата постла пътя му към премиерския пост.

За три и половина години на власт ГЕРБ свърши твърде малко, освен да гарантира фискалната стабилност на държавата.

След себе си правителството оставя една икономика в стагнация, висока безработица и криза в енергийния сектор. На практика нито една от реформите, които бившите управляващи се канеха да осъществят по пътя си към властта не е довършена.

Електронното правителство все още е в начална фаза. Насърчаването на инвестициите не успява и през миналата година има спад на ПЧИ. Либерализацията на енергийния сектор не е осъществена и за това дори има стартирана процедура от Европейската комисия.

Причината за народното недоволство станаха цените на електроенергията и парното през декември миналата година. Но скокът на тези цени е резултат от решение на ДКЕВР от 1 юли 2012 г. А то пък е следствие от задържането на поскъпването през предходните години, което няма как да е станало без намесата на правителството на ГЕРБ. Самият факт, че едно изказване на Бойко Борисов беше достатъчно, за да накара бившия вече председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Ангел Семерджиев да подаде оставка, е показателен за „независимостта“ на регулатора.

И така, защо падна правителството на ГЕРБ? Заради протестите по улиците? Заради провала на управлението си? Не и не. Истината е, че то не падна, а се оттегли стратегически.

До редовните избори остава по-малко от половин година. Месеци през които едно редовно правителство с действащ парламент щеше да бъде принудено да осъществи сериозни реформи под натиска на засилващо се народно недоволство. Управляващите щяха да оберат всички негативи, както от страна на обикновените хора, така и от страна на бизнеса.

Но ако няма редовно правителство и ГЕРБ вече не държи властта, отговорността се размива. Тя по-лесно може да бъде прехвърлена върху предишните управляващи, които доскоро бяха в опозиция.

Протестите дадоха повод за оставката, а тя на практика блокира всякакви законодателни реформи, както по отношение на ЕРП-тата, така и в останалите сфери на обществото и икономиката.

Правителството отстъпи пред волята на народа. Такава постъпка изглежда изключително добре и в очите на европейските и американските партньори на България. С един ход управляващите опровергаха всички обвинения в това, че създават полицейска държава и злоупотребяват с властта си. Оставката превърна правителството на ГЕРБ в едно от най-демократичните в българската история, поне от гледна точка на останалия свят.

И така, с един ход, Борисов спря загубата на подкрепа от избирателите, върна си уважението на европейските партньори и с голяма доза вероятност си гарантира спечелването на по-следващите извънредни парламентарни избори или поне предотврати разгромна загуба, която щеше да направи невъзможно формирането на коалиция в дясно.

А за реформите? Те се отлагат. Вероятно за много повече време от няколко месеца. Ако или по-скоро, когато ГЕРБ се върне на власт, вече няма да има лостове, с които управляващите да бъдат накарани да действат. Отново на първо място ще бъдат паричните облаги, а не волята на народа. Протестите са страшни за властта в България само преди избори. За жалост всичко това важи и за другите основни политически сили в страната. Така че за българите в следващите месеци остава само да изберат по-малкото зло.