Ако станем жертва на източване на пари от банковата ни карта, могат да ни бъдат възстановени суми над 300 лева. Ако сме изгубили по-малка сума, щетите остават за наша сметка, освен ако нямаме застраховка. Поне така е записано в закона. Защо обаче банката не е длъжна да възстанови ни парите и как трябва да защитим правата си?

Случаите на източване на банкови карти зачестяват все повече и най-вероятно тази тенденция ще продължи с все по-голямото им навлизане в употреба. Противно на очакванията, че престъпниците стават все по-изобретателни, за да се справят с все по-добрите защити на модерните банкови карти, оказва се, че най-честата причина за източване на карта е в непредпазливостта на потребителите. „Напоследък са много чести случаите на изгубени и откраднати карти, с които е злоупотребено.

С една карта е възможно да се злоупотреби и директно да се изтеглят суми само ако е ясен и ПИН-ът на картата. При нас много често се случва, клиенти, на които са откраднати портфейлът или чантата, държат ПИН-а в портфейла или чантата или записан в мобилния телефон, очаквайки че като е записан по по-различен начин няма да може да бъде открит. Но практиката показва, че открадната карта с въведен ПИН в мобилния телефон много лесно бива разкрит от престъпниците и се злоупотребява с нея", казва Славка Вълкова, директор на управление „Карти" в една от водещите банки у нас.
 

Ако картата на потребителя е източена, какво трябва да направи?

„Първото нещо е да подаде искане в банката. Тя има възможности да направи разследване за това по какъв начин е злоупотребено с картата, по какъв начин тя е била фалшифицирана и дали самият картодържател не е забравил за транзакцията, която е направил, или е чул, че банките възстановяват суми и се опитва да възстанови своя транзакция, тъй като имаме дори и такива случаи. Ако банката установи, че картата е фалшифицирана, поне нашата банка възстановява цялата сума. Независимо каква е тя. Наше задължение е да предоставим на нашите картодържатели сигурен продукт", каза Вълкова.

Румен Миленов е един от потребителите, които е станал жертва на измама със своята карта. Той е клиент на друг водеща банка у нас и подаде сигнал в Дарик, след като от финансовата институция отказали да му възстановят източената сума.

„Бяха ми направени шест транзакции от Доминиканската република, бяха ми взети пари от кредитната карта. Това беше през нощта на 26 срещу 27 септември. На 27 септември ми се обади човек и ми каза, че е направена транзакция. Пита ме къде съм. Казвам, че съм в България. Става дума за петдесет и няколко евро, 106 лева. Казва ми добре, блокирам ви картата, ясно е, че не сте вие, пуснете молба. Пуснах молба както си трябва и ми казаха, че до един месец ще ми бъдат изплатени парите, защото е доказано, че не съм аз. Минаха петнадесет дни, обадих се, не били взели решение. Чаках месец, обадих се онзи ден и те ми казаха: банката реши да не ви изплащаме парите, защото щом са под 300 лв., по еди кой си член не дължим пари. Попиха каква е логиката под и над 300 лв., как няма да ми ги върнат, то е доказано. Отговориха ми, че такова е решението. Просто онемях", разказва Миленов.

В крайна сметка източената сума по сметката на Миленов е възстановена, след като е заплашил банката с разгласяване на случай. Според Закон за платежните услуги и платежните системи (задължения за ползвателя на платежни услуги по отношение на платежните инструменти и отговорностите на доставчика и платеца при неразрешени платежни операции според закона - виж по-долу) обаче банката не е била длъжна да възстанови сумата, ако тя не надвишава 300 лева.

„Тоест картодържателят не може да бъде ощетен с повече от 300 лв. но той пък е необходимо да понесе 300 лв. В случай на източване на неговата карта, тъй като той има задължението да пази картата си като добър стопанин", обясни Славова.

Сумата 300 лева е приблизително 150 евро и е определена и от европейското законодателство. Богомил Николов от „Активни потребители" обаче бе категоричен, че банката трябва да възстанови цялата сума, независимо каква е тя.

„Правата на потребителя в случая са много големи, тъй като държателят на платежния инструмент е длъжен да възстанови средствата, след което той трябва да докаже, ако евентуално е извършена злоупотреба с този платежен инструмент. Тъй като единственото и най-важно задължение на потребителя е ако да кажем изгуби своята банкова карта или по някакъв начин тя му е открадната, той трябва незабавно да уведоми банката, собственикът на картата. Оттам нататък неговата отговорност е изпълнена и всички евентуални щети, които може да понесе, трябва да бъдат за сметка на банката", каза Николов.

Някои банки предлагат и застраховка, която покрива щетите при евентуално източване на картата. Сумата е под 24 лева, което прави по-малко от два лева месечно.

„Застраховката покрива тези 300 лв., за които законодателството вменява на картодържателя да понесе, самоучастието", обясни Славова.

В застрахователния пакет влиза и покриване на такса за документи, ако и те са откраднати заедно с портфейла например. Но тъй като най-добре е да не се стига до използването на застраховката, ето и най-важното правило: при ползване на картата при теглене от банкомат задължително да се закрива ПИН-а. „Тъй като дори картата да е фалшифицирана при неналичие на ПИН, с нея не може да се злоупотреби. Затова ние препоръчваме при всяко теглене задължително да се закрива с ръка при момента на въвеждане на ПИН-а", казва Вълкова.

 Със сигурност е наше задължение да пазим добре картите си, а и не е в интерес на банките те да бъдат източени. Повечето трезори биха се съгласили на споразумение с клиентите си и за по-малки от законовите суми, за да запазят доброто си име. Доколко обаче са защитени интересите ни, е друг въпрос. И ако европейското законодателство трябва да се синхронизира с българската действителност, нека погледнем цифрите. Ако 150 евро са около 10-20 на сто от една средноевропейска заплата например, то у нас 300 лева може и да се окажат цялата заплата или сума, равняваща се на две пенсии.

 

Из Закон за платежните услуги и платежните системи:

Задължения за ползвателя на платежни услуги по отношение на платежните инструменти

Чл. 53. Ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения:

1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване;

2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването;

3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани защитни характеристики, включително да не записва каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.

                                             *  *  *

Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции

Чл. 57. (1) В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция.

(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва незабавно след приключване на процедурата по чл. 56, но не по-късно от 21 дни след получаване на уведомлението по чл. 55.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за електронни пари, освен ако доставчикът на платежни услуги на платеца няма възможност да блокира платежната сметка или платежния инструмент.

                                        *  *  *

Отговорност на платеца за неразрешени платежни операции

Чл. 58. (1) Разпоредбата на чл. 57 не се прилага и платецът понася загубите, свързани с всички неразрешени платежни операции, произтичащи от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента, до максимален размер, договорен между доставчика на платежни услуги и ползвателя, но не повече от 300 лв.

(2) Платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 53 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им.

(3) След уведомяване по реда на чл. 53, т. 2 платецът не понася никакви имуществени вреди, произтичащи от използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, с изключение на случаите, когато платецът е действал чрез измама.

(4) Ако доставчикът на платежни услуги не осигури подходящи начини за уведомление по всяко време за изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент съгласно изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4, платецът не носи отговорност за имуществените вреди, произтичащи от използването на този платежен инструмент, с изключение на случаите, когато платецът е действал чрез измама.

(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и за електронни пари, освен ако доставчикът на платежни услуги на платеца няма възможност да блокира платежната сметка или да блокира платежния инструмент.

Целия закон прочетете ТУК