Норвежкият премиер Ерна Солберг заяви, че чрез бюджет структуриран така, че да се избегне ново поскъпване на кроната, страната прави първата стъпка към скъсване с икономическата си зависимост от добива на суров петрол. Норвегия е най-големият производител на суровината в Западна Европа.

 

"Ние трябва да подготвим Норвегия за една икономика, която е по-малко зависима от преките доходи от петрола и от активността в петролния сектор," каза Солберг, цитирана от Bloomberg.

 

"Това е 20-годишна перспектива, а не четиримесечна. Надяваме се през 2014 г. да отчетем ниска безработица докато увеличаваме достъпа до пазара на някои от нашите стоки в непетролната част от икономиката," заяви норвежкият премиер.

 

Норвегия се опитва да ограничи ефектите от петролното благосъстояние, което води до покачване на цените на активите и спъва конкурентоспособността на износа.

 

Държавният инвестиционен фонд на стойност 800 млрд. долара – най-големият в света, беше създаден през 1996 г. с цел да защити икономиката на страната от прегряване като рециклира капиталовите излишъци от петролните приходи с инвестиции на външните пазари.

 

Въпреки това норвежката икономика се задъхва. Консервативната партия, ръководена от Солберг, през миналата седмица обяви, че ще използва 2.9% от активите на фонда или 139 милиарда крони (23.0 милиарда щатски долара), за да финансира бюджетния дефицит за 2014 г.


Солберг каза, че правителството иска да смекчи периода на по-бавен икономически растеж, като същевременно се стреми да осигури на износителите стимул, ограничавайки поскъпването на кроната.

 

Суровият петрол и природния газ представляват 41% от износа през второто тримесечие на Норвегия, като двете суровини формират 25% от БВП на страната.

 

Солберг заяви, че решението за намаляване на данък богатство в Норвегия през следващата година цели да стимулира инвестициите извън петролната индустрия.

 

Премиерът предупреди в интервю по-рано този месец, че тя няма да се поколебае да реагира на всяко поскъпване на кроната.

 

След това норвежката валута поевтиня с 1.7% срещу еврото, като от началото на годината е паднала с 12%. Въпреки това от 2008 г. кроната е поскъпнала с 18% и според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие остава надценена с 26%, претеглена през покупателната стойност.