Банките в САЩ продължават да отчитат милиардни печалби, но внимателният читател вижда притеснителни знаци в тлъстите числа. След като Citigroup и Wells Fargo в понеделник публикуваха финансовите си отчети за третото тримесечие, вече при три големи кредитни институции /заедно с JPMorgan Chase/ има признаци за проблеми в плащанията от страна на домакинствата на вноски по ипотеки и кредитни карти – обобщава Financial Times.

Wells съобщи, че просрочените с над 90 дни кредити в основния й портфейл от потребителски кредити, включително ипотеки, са нараснали с 4% до 1.5 млрд. долара. Като дял в кредитния портфейл, проблемните кредити остават без промяна на 6.13%, след като предходните три тримесечия те се понижаваха.

Това принуди банката да повиши провизиите си в случай на загуби в потребителското банкиране – за пръв път от две години. “Икономическото възстановяване се оказа по-бавно и непостоянно, отколкото някой е очаквал“, коментира директорът на банката Джон Стъмпф.

При Citigroup процентът на просрочените с 90 дни кредити е нараснал за пръв път от две години – от 3.87% през второто тримесечие на 3.88% през третото. Главият финансов директор на банката говори за „повторни фалити“ - по ипотеки, които вече са били модифицирани, за да станат по-достъпни. „Ще започнем да виждаме ръст в просрочията и нетни кредитни загуби“, казва той. „Това /рискът по жилищните ипотечни портфейли/ все още е най-голямата заплаха за всички банки в САЩ“.

След като съвкупните приходи на Citi паднаха с 8% на годишна база през третото тримесечие и на Wells с 6%, акциите на банките вчера паднаха съответно с 1.7% и 8.4%. Това отчасти може да се обясни с нарасналата турбуленция на световните пазари и загубите в инвестиционното банкиране, но проблемите по линия на потребителското кредитиране не могат да се скрият.

А миналата седмица JPMorgan увеличи с 400 милиона до 2.3 милиарда долара провизиите си по потребителски кредити , посочвайки, че просрочията по застрахованите от правителството ипотеки са нараснали до 9.5 млрд. долара от 9.1 млрд. долара през второто тримесечие.

Проблемите по жилищните ипотеки са безпрецедентни – казва анализатор от RBC Capital. През последните две години темпът на намаляване на лошите кредити е драстично бавен. Проблемите вече не се ограничават само до subprime, второкласните ипотеки, но се прехвърлят и върху „първокласните“. Има сигнали и за ръст на просрочията по кредитни карти.

И в България

Според най-новата статистика на БНБ за кредитите на домакинствата и нефинансовите предприятия, жилищните заеми в България възлизат на общо 8.787 млрд. лева към края на август 2011 г. Спрямо август 2009 г., тоест за две години, отпуснатите ипотеки са нараснали с близо 9% в парично изражение.

За същия период, проблемните ипотеки /лоши и преструктурирани/ са нараснали с 220% - от 504 млн. лева на 1.617 млрд. лева. За разлика от САЩ, където заради опитите на правителството да реши проблема с проблемните ипотеки имаше период на временно понижение на просрочията, у нас за последните две години лошите и преструктурирани ипотеки само нарастват.

Още през март 2010 г. те преминаха критичната граница от общо 1 млрд. лева, а в момента проблемните ипотеки в България са 18.4% от всички отпуснати жилищни кредити.

Този регистриран от БНБ факт има множество негативни последици за реалната икономика. От една страна, влияе негативно на цените на недвижимите имоти. От втора, повишава риска за строителните предприятия. От трета, води до свиване на общото потребление в икономиката, тъй като домакинствата предпочитат да се подготвят за неблагоприятен случай и пределната норма на спестяване на теглилите жилищен кредит рязко нараства.

Също така ипотечните проблеми водят до общо забавяне на кредитирането и повишаване на лихвените нива, включително за изрядните платци по жилищни кредити, които са договорили кредита си по променлива лихва. В края на 2010 г. у нас се наблюдаваше редкия феномен на месечен спад на общия обем на ипотечните кредити.

И накрая, но не на последно място, високото ниво на просрочията принуждава централната банка да държи затегната монетарната си политика, определяйки високи минимални резерви за банките /10%, респ. 5% за привлечените от чужбина средства/ и поддържайки близо 5.8 млрд. лева депозит на управление Банково.

Неприятният американски пай

„Съществуват редица начини за справяне с проблема за принудителното изпълнение и загубата на имоти“ - твърди Джоузеф Стиглиц, носител на Нобеловата награда по икономика за 2001 г. Но според икономиста, банките в САЩ са използвали всички многобройни лостове за лобиране, за да осуетят процеса на разчистване на руините на ипотечния пазар – и са успели.

От една страна, преоценка на ипотеките съобразно пазарната стойност на жилищата би разкрила зеещи празнини в балансите им. От друга страна, докато предоговарят условията по ипотеките, банките продължават да събират сериозни такси – паралелно с правителственото подпомагане. По тези причини, въпреки силните думи на Обама през 2009 г. как ще възроди жилищния пазар, той предпочете да протака.

Стиглиц посочва: „Правителството (чрез Федералния резерв) отпускаше пари на банките при много ниски лихви. Защо правителството да не използва нисколихвени заеми, за да осигури по-евтини кредити на ипотечни длъжници с проблеми?“

Нобелистът дава следния прост пример. Ако собственик на ипотека дължи 300 000 долара, при лихва от 6% той има да плаща 18 000 долара само за лихвите, или 1500 долара на месец, без да се изплаща дори част от главницата. Ако правителството реши да кредитира собственика при лихва 2%, вноските ще бъдат намалени с две трети до 500 долара на месец.

За човек, който се бори с бедността, 1000 долара месечно е сериозна сума. Правителството от своя страна печели хубави чисти 6000 долара от сделката. Ситуацията е от типа win win – печелят всички.

Но твърде нагло, предвид провала на рейтинговите агенции и пакетираните от банките ипотечни ценни книжа, банките заявиха, че правителството не може да се справи с анализа на кредитния риск. Банките се съпротивяваха на идеята по очевидни причини: не желаеха конкуренция от страна на правителството.

Но Стиглиц заявява: „Ако на банките им бъде отнета възможността за печелене на лесни пари чрез експлоатация на бедните, те може би ще се обърнат отново към истинската, трудната част, към това, което по принцип се предполага да вършат – да отпускат пари за създаването на нови предприятия“.

Дълго време в правителствените програми царуваше т.нар. trickle down, отгоре – надолу подход, наречен „икономика на процеждането“ - с подпомагане на банките се очакваше, че и останалата част от икономиката ще получи малък отдих. Стиглиц предлага да се пристъпи към друг тип икономика – на просмукването. При него подпомагането върви отдолу нагоре, т.е. правителството подпомага обикновения гражданин, а той от своя страна ще помогне на банките.

/Цитатите са по книгата „Свободно падане“. Изд. ИнфоДар, С., 2011, стр. 160 – 170/