Ресурс от 30 млн. евро ще потече под формата на заеми с по-ниски лихви към малкия и среден бизнес в България, с което се открива още една възможност пред местните фирми, търсещи финансиране.

Кредитната линия е резултат на партньорството, което завързват Европейската инвестиционна банка и Алианц Банк България, която ще е директният дистрибутор на средствата у нас. При успех на тази инициатива ще последват и други подобни проекти, увериха на брифинг в столицата Лука Лацероли, директор Югоизточна Европа на Европейската инвестиционна банка и Светослав Гаврийски, главен изпълнителен директор на Алианц Банк България.

С 0.6% по-ниска ще е лихвата по новите кредити, спрямо тази, на която се отпускат другите кредити на Алианц. Най-дългосрочните заеми, за които ще може да се кандидатства по новата линия, са за 12 години. Българските компании ще могат да търсят финансиране по тази програма в следващите две години. Няма ограничение за максималния размер на средствата по заемите, стана ясно при представянето на програмата.

Тя ще цели да обхване представители на българската промишленост и особено онези нейни сектори, които са експортно ориентирани и създават повече работни места. Няма да се финансират проекти в областта на военната промишленост, производството на цигари и алкохол; индустрии, които замърсяват околната среда и спекулации в областта на недвижимите имоти. Проектите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници обаче може и да сполучат пред банката, която ще ги разглежда с повишено внимание, каза Дорчо Илчев, изпълнителен директор на Алианц Банк България. 

Колегата му Светослав Гаврийски посочи, че банката "няма да финансира дълговете на някого", с което отговори на въпрос на DarikFinance.bg за опасността фирмите да потърсят евтиното финансиране чрез Алианц, за да погасяват чрез него стари дългове.

По последни изчисления междуфирмената задлъжнялост у нас достига до 200 млрд. лв. и засяга най-вече таргет - групата на тези кредити, а именно малките и средни предприятия. До известна степен този проблем за тях се задълбочи през последните години със затягане на банковото кредитиране. Това от една страна се отрази върху конкурентоспособността на продукцията на фирмите, а от друга доведе до затруднения в осигуряването на оборотни средства и от там до фалити. В момента фирмите страдат и от съкращаването на срока за отложено плащане на предоставените стоки или услуги, като средният срок за това е от 30 до 60 дни.

Българските малки и средни предприятия не се вместват напълно в общоевропейската дефиниция, според която малко е предприятие, в което има по-малко от 50 души персонал и реализира оборот по-малък или равен на 10 млн. евро годишно. Според същата дефиниция средно е предприятие с по-малко от 250 души персонал и реализиращо оборот по-малък или равен на 50 млн. евро годишно.

У нас мащабът е по-скромен, като малките предприятия функционират на местно,  регионално ниво. По-големите търсят възможности зад граница и ориентират производството си за експорт, тъй като местният пазар не е достатъчно голям, за да подпомогне растежа им.

Към момента предприятията разполагат с няколко източника на финансиране при по-ниски лихви. Сред тях са Оперативна програма Конкурентоспособност, програма Джереми и фондовете на Българска банка за развитие, в това число и гаранционният й фонд. През тази година заработи линията по Джереми, която разполага с ресурс от общо 300 млн. евро - европейски пари и съфинансиране от местните банки. При Джереми максималният размер на кредитите е 10 г., като клиентите разполагат с облекчение при таксите за обслужване и по-ниски нива на обезпечение.

Освен, че дава две години по-дълъг период за връщане на кредита от Джереми, Алианц Банк България дава заявка и за други подобни възможности, по които се работи и които може би ще бъдат обявени до края на годината, намекна Дорчо Илчев, изпълнителен директор на банката. 

 

За финансовите институции у нас е трудно да осигурят по-нисколихвен кредитен ресурс за бизнеса, тъй като разчитат основно на средствата от депозитите като източник на ресурс. Те обаче са предимно краткосрочни и за това лихвите по тях са по-високи. Именно партньорството с институции като Европейската инвестиционна банка дават възможност за работа с по-дълги пари, при които лихвата да е по-ниска. Банките имат интерес да търсят подобни проекти, тъй като благодарение на тях увеличават кредитното си портфолио и подобряват позициите си на пазара.


Говорейки за депозитите, като един от източниците за финансиране на банките, Светослав Гаврийски днес коментира, че е "против" идеята за налагане на данък върху лихвите от спестяванията. Той посочи, че това е личната му позиция и че обосновката "Имаме нужда от пари" не е достатъчна, за да се аргументира въвеждането на подобен данък.

 

*Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!