Дигиталната валута на хакерите вече направи някои хора богати и събуди вниманието на ЦРУ. За какво става въпрос – за опасен проект, който ще детронира централните банки и ще разклати правителствата, или за най-смелата крачка към повече независимост на хората от банки и правителства? В свой водещ материал германското списание Der Spiegel разследва перспективите на биткойн.

С тези дигитални монети от някои Интернет аукциони вече може да се купи мобилен телефон или DVD. На други сайтове с Bitcoins могат да се правят покер залози. Организации като Free Software Foundation или Electronic Frontier Foundation приемат дарения в тези дигитални монети. Различни платформи са готови да ги изкупят срещу хартиена валута, като „валутният“ курс на Bitcoin е напълно свободен и напоследък стръмно се покачва.

Само една от споменатите платформи – Mt. Gox – през април е осъществила транзакции с Bitcoins на стойност шест милиона щатски долара. А един конкретен – разбира се анонимен „миньор“ - вече е натрупал 300 000 Bitcoins, което по актуалния валутен курс се равнява на 2.4 млн. щатски долара. „Миньорите“ правят пари. Да се правят пари е все по-трудно. Но да навлезем стъпка по стъпка в тази удивителна система.

Биткойнс са парите на хакерите. Те възникват от идеалите на движението за отворен код /open source/ и се базират на прастарото изкуство на криптографията. Bitcoins са безкрайно делими, анонимни и до този момент не се подават на фалшификация – въпреки че цяла група компютърни спецове от две години се опитват да разбият системата им за сигурност, а за създаването на Bitcoins също е използван отворен код.

Началото е положено през 2009 г. от човек с псевдоним Satoshi Nakamoto, който обнародва сложна, разбираема само за специалисти статия как трябва да се организира системата. Върху проекта започва да работи цяла група разработчици на отворен код. Някои от тях държат от самото начало поне част от заплащането им да е в биткойнс.

Днес вече има стотици уебсайтове, които дискутират възможностите на новите пари. Има блогове за Bitcoins, които дават съвети на „миньорите“. Има и истински „чейнджбюра“, дискусионни форуми, статистически услуги за биткойнс и така нататък.

Според Интернет предприемача Джейсън Калканис, това е „най-опасният проект, който някога сме виждали“, тъй като мрежовата валута може да събори правителства, да дестабилизира икономиката и да създаде неконтролируеми глобални пазари за крадени стоки. Ако нещата тръгнат да се развалят, биткойнс ще рухнат като лавина, която ще повлече със себе си много други неща, страхува се Калканис.

Ето и един от „обвиняемите“ - разработчик на софтуер с псевдоним Molecular. Неговият компютър днес стои на балкона, затворен в дървен сандък, тъй като охлаждането на супер бързата графична карта се е оказало толкова шумно, че му създава усещане за ураган в стаята. И така, неговият компютър си стои на балкона и прави пари от ток.

Molecular започва като пълен аматьор – изпраща в плик няколко USD банкноти в Канада и с тях си купува първите Bitcoins. Сметката му набъбва, докато той постепенно се превръща в един от ключовите играчи, поддържащи системата на дигиталната валута. Но досега Molecular не е сменял нито една от своите дигитални монети за долари или евро. Нещо като принцип.

Много разумен принцип, между другото, тъй като поскъпването на тази валута е впечатляващо: ако в средата на 2010 г. един Bitcoin е съответствал на 20 или 30 цента, в края на май 2011 г. курсът е вече приблизително 8 долара. Тоест тези хакери, които за последната година са избрали да държат и да не продават Bitcoins, се радват на поне 20 – кратно увеличение на тези свои активи.

Така например Molecular преди време върши някаква работа по проектирането на порно сайт, която му отнема близо ден. За това той е получил скромната сума от 250 Bitcoins – нищо работа на времето, а днес вече 2000 долара.

Дигиталните пари са сложно нещо. Те представляват заключен, уникален код, който циркулира между свързаните в Мрежата компютри. Този код носи конкретно математическо значение, освен това и информация за предходните транзакции – тоест въпреки запазването на анонимността, историята за предишните сделки става част от този код.

По този начин се гарантира, че виртуалните пари няма да се фалшифицират или копират до безкрайност. Включените в мрежата „миньори“ постоянно проверяват дали всичко е наред с осъществените трансфери. Ако има някаква математическа несигурност, транзакция не се осъществява. Впрочем за да се осъществи самата проверка е нужно доста компютърно смятане, което също струва дигитални пари.

Балконският компютър на Molecular е един от хилядите, които с постоянната си работа гарантират, че се борави с истински стойности – и заедно с това малко по малко вкарват нови, генерирани с труд пари в системата.

Дигиталната валута се превръща в нещо като WikiLeaks на паричния свят – в нова децентрализирана възможност за международни или локални финансови трансфери. Тя плаши статуквото – няма вече маржове за операторите на кредитни карти или пък за услуги като PayPal. Няма вече възможност за контрол върху народа от страна на банките или държавните решения. Това ви плаши?

Професорът по монетарна политика Герхард Рьосл не го намира за опасно: „При Bitcoins не виждам някакви явни проблеми“. Според валутния специалист, системата на дигиталните пари реагира гъвкаво както на разменните курсове с другите валути, така и на заплащането за постигнатия резултат. Затова според Рьосл биткойните могат да се окажат нещо стабилно.

Днес нито една световна валута не зависи от някакво покритие, например злато – парите днес са средство за разплащане и пресмятане, което зависи от доверието, че другите ще го приемат, припомня той. Що се касае до правната страна на подобно средство за разплащане, нейната юридическа легитимност все още е неясна. Не за друго – Bitcoins чисто и просто играят в напълно различна лига от досега известните регионални алтернативни валути като химгауер в Бавария и урщромталер в Саксония: тези са по-скоро местен фолклор, тъй като са привързани към еврото, обяснява професорът.

Две са основните събития, които преди две години убедиха хакерите колко нужна е алтернативната Интернет валута. Първо, банковата криза. Второ начинът, по който паричните платформи като MasterCard, Visa, PayPal и други се опитаха да врътнат кранчето на WikiLeaks, очевидно по нареждане на щатските политици.

Един обикновен персонален компютър не става за „производство“ на дигитални пари. Нужни са високо производителни компютри, истински „минни галерии“, които ако заинтересуваните не могат да си сглобят сами, трябва да купят или да наемат. Но правенето на пари става все по-трудна дейност, тъй като колкото повече компютри се включват в системата, толкова по-малко Bitcoins има за разпределяне за свършения труд. В момента е много по-изгодно да се купи с хартиени пари един Bitcoin, отколкото да се произведе с работа на компютър, ако тепърва трябва да се сглобява необходимият за целта хардуер.

При това дизайнерите на виртуалната валута са предвидили регулярни стъпки, с които се ограничава заплащането на свършената от компютрите изчислителна работа. В момента за един „блок“, или завършена единица от изчисления, се дават 50 биткойнс. На всеки четири години тази сума – съвсем автоматично – се намалява наполовина. Така че ще дойде момент, някъде около 2034 г., когато с „минно дело“ няма да може да се създават нови пари. Към този момент общото количество на дигиталните пари ще е 21 милиона единици.

Но за да съществува валутата е необходимо постоянно да работят компютри. Те получават такса за работата си, която такса постоянно ще нараства. Решението на задачата е в дефлацията: всяка дигитална монета ще увеличава стойността си. Какъв е проблемът, след като тя може да се дели с произволен брой нули зад запетайката?

Що се касае до въпроса за безопасността на системата срещу хакерски атаки, ако хакери не могат да се защитят от самите себе си, тогава кой? Според обяснението на Molecular, има огромна база данни за транзакциите с биткойнс, която е разделена между хиляди компютри. Най-страшното, което може да се случи на хакера на този момент, според него, е да загуби своите дигитални пари ако му изгърми дънната платка.

Заетите с този грандиозен проект несъмнено са наясно, че в него има огромен потенциал за промяна. Но въпреки че професорът по монетарна политика посочва, че анонимността на електронните пари не е по-различна от тази на хартиените, а незаконни стоки могат да се купят както с биткойнс, така и с доларите в някоя електронна сметка в банка, опозицията е много силна и нараства.

Най-заинтересувани да няма подобни пари са системите за електронно разплащане с „класически“ валути, като PayPal вече замрази сметката на един от своите клиенти, който си е купувал с нейна помощ Bitcoins.

Внимателно следете – в средата на юни Гейвин Андресен, в момента ръководител на доброволния екип за развитие на системата Bitcoin, ще изнесе доклад на конференция, организирана от ЦРУ.

Повече подробности ще намерите тук