Ден след като стана ясно, коя е водещата политическа сила при формирането на новото правителство, DаrikFinance се обърна към водещи икономисти с въпроса кои са най-спешните задачи за решаване от новите управляващи. Днес ви представяме позицията на Георги Стоев от Индъстри Уоч.

Първите предизвикателства пред новите управляващи поради състоянието на бюджета ще бъдат съкращаване на публичните разходи. Други предизвикателства, произтичат от предизобрине платформи, но изглеждат трудни, защото последните две правителства почти не направиха нищо по тях.Така че на второ място е реформата в сферата на здравеопазването.

Повечето партии обещаваха демонополизация на осигуряването. Ще бъде трудно обачетова да се наложи пред медицинската гилдия и всички, които са застъпници на сегашния бетониран и архаичен модел.

Третата сфера е тази вътрешните работи и сигурност, сферата на МВР. Сфера, която изисква разтоварване на МВР от значителна част от функциите, които да бъдат поети от общините или частния сектор. Там е нужно свиване на апарата и разходите му и преследване на по-висока ефективност. Нито един министър досега въпреки смените и в
рамките на едно на едно правителство не можа да постигне нищо в тази област. Така че считаме общите реформи досега за пълен провал.

На четвърто място – сферата на образованието, като сфера, която стартира някои подобрения в модела от последния министър, но неговата работа трябва да бъде довършена от следващото правителство. Ще има тежки сблъсъци със синдикати, с хора,които не искат да се затварят неефективни училища и т. н. Това ще бъде тежко предизвикателство.

На пето място, нещо, което се забравя в днешния политически дебат – недовършената приватизацията, включително концесионирането на редица държавни активи – като почнем от магистралите, преминем през язовирите и свършим с летищата. Всички тези държавно
блокирани ресурси могат да носят значителна полза и доход на икономиката, да привличат инвеститори и да подобряват условията на живот и ибзенс и никой сякаш не се сеща за това като бързо решение. Да не говорим, че те могат да носят значителни бюджетни приходи в момент, в който приходите в хазната по другите пера се свиват.

Къде е мястото на предизвикателството – предпазно споразумение с МВФ?

Ако новото правителство не съумее да редуцира разходите си до степен да балансира бюджета, ще се стигне до неприятна не само политическа, но и за всички българи ситуация, в която правителството ще трябва да подпише споразумение с фонда при изключително негативна имиджово ситуация за него и за българския инвестиционен климат в момент на финансова криза. Ще имаме някакво запълване на основни бюджетни пера, които се считат за социаблно невъзможни да бъдат съкратени - например пенсии и издръжки на ведомства. От там нататък правителството ще трябва да се справя в една класическа кризисна ситуация.

Моята препоръка е това правителство да започне да мисли за съкращаване на ненужни разходи, които нямат особен смисъл, да не говорим, че има такива с нулева добавена стойност. Да започне да мисли за това още с влизането си във власт. Така че не е нужно да дойде моментът на крайната нужда – подписване на споразумение с МВФ. Аз и
затова не съм от най-големите фенове на подобно споразумение, защото това означава да съм привърженик на нестабилна бюджетна ситуация, в която бюджетът е извън контрол и правителството няма какво друго да направи освен да се обади на МВФ и да каже, че искаме пари, за да си покрием социалните ангажименти, за да не стане гражданска война.
Не съм от макроикономистите, които препоръчват дебати и писане на стратегии, които да доведат до подписване на споразумение с фонда, а от онези, които препоръчват консервативен, балансиран бюджет, свиване на разходите по приоритети на необходимост и по възможност избягване на тежък дефицит.
При такава ситуация изобщо няма да има нужда да се водят преговори с МВФ. България ще спаси своя относително добър инвестиционен имидж, всички ще продължат да вярват, че валутния борд ще е работеща институция до влизане в еврозоната или пък едностранно
приемане на еврото. Така че това е другият сценарий, който е положителен. Но въпрос на политическа визия за такава бюджетна реформа и доза смелост, за да се извършат тези няколко първи стъпки, за да не се стигне до тази ситуация.

Имаме ли основания да говорим за пренаписване на бюджет 2009?

Всъщност по-тежкият бюджет е този за следващата година, но аз бих препоръчал да започнат да се режат разходите и в този. Не съм убеден дали ще има технологично време за такова решение. В крайна сметка новото правителство ще влезе в офиса си при най-оптимистичния сценарий през август и да ореже разходите за 3-4 месеца е възможно,
но не съм оптимист, че това ще се случи. По-скоро дебатът трябва да
се води върху бюджет 2010 – как да направим балансиран бюджет при консервативни очаквания за приходите. Сътоветно ясно да се напишат на една страница приоритетите при съкращаването на разходите, започвайки с приоритет номер едно, който е най-малко нужен
– да речем субсидията за националната телевизия, минавайки през разход номер 2 – издръжката на Министерството на извънредните ситуации и като минем през 15 такива пера и теглим чертата, трябва да сме направили съкращения за 3 млрд. лева. Това е принципът на бюджетирането в ситуация на свиване на разходите. Имаме нужда от
точно такъв финансов министър и при късмет на управляващата коалиция, която да е разумна и да иска да изкара цял мандат, може да се случи това нещо.