Спомням си първия път, когато интервюирах сравнително непознатия икономист Нуриел Рубини – пише Адам Дейвидсън, икономически редактор в New York Times. Годината беше 2005 г. и в кабинета си в Нюйоркския университет Рубини ми излагаше мрачна прогноза за бъдещето. Той е специалист по глобални парични потоци и кризите, които понякога възникват заради тях. Но този ден професорът искаше да си говорим за друго – за жилищния пазар в САЩ.

Рубини твърдеше: собствениците на жилища са свикнали да финансират жизнения си стандарт с пари, които източват от надценените си имоти. Жилищният пазар е балон, който ще се пукне и ще прати света в опасна рецесия, дори е възможна депресия. Помня, че напуснах кабинета му шашнат и объркан, казва Дейвидсън – и след това изпитах нуждата да се обадя на няколко водещи икономисти, за да се успокоя, че този Рубини е аутсайдер, който не заслужава особено внимание. Написах статия за Господин Мрачно Пророчество. И Бум!

Няколко години по-късно интервюирах Ричард Улф, вероятно най-изтъкнатият американски икономист от марксистката школа (макар че в тази област сякаш голяма конкуренция няма). Улф също ме разходи из вижданията си за света през следващите няколко години. Той обясни, че пукането на имотния балон, което тогава изглеждаше неизбежно, ще доведе до много по-дълбока криза, отколкото някой би могъл да си помисли: тя ще счупи доверието на американците в капитализма. Икономиката ще замръзне на място за дълго, ще има и глобален хаос. Тогава даже не си направих труда да се обадя на икономисти, които да ми обяснят защо Улф греши. Та нали той е Марксист! След няколко дни Lehman Brothers фалира.

Когато дойде кризата, стана много популярно да се търсят апокалиптични предсказания, правени в миналото. Много мрачни пророци имаше вляво – особено Пол Кругмън и Дийн Бейкър – но и в дясно имаше едни особено ясен глас. Още през 2004 Питър Шиф, инвеститор либертарианец – твърдеше, че подклажданият с имоти икономически бум е балон, който само чака кога да се спука.

Но всички тези успешни прогностици не бяха чути даже и през 2008 г. Мнозина предричаха, че икономиката на САЩ ще се влоши или в най-добрия случай ще замръзне. Вероятно търсейки зрънце надежда, много умни хора, включително президентът Обама, прекараха 2009 г. в размисли, че мрачните пророци от миналото просто са имали късмет. Може и да са били прави за кризата, но са определено песимисти за възстановяването. Отново Бум!

Оказва се, че поне от десет години най-точните прогнози се правят от аустсайдери. Но неприятно е чувството, когато много от същите онези Касандри днес още считат, по една или друга причина, че стоим на ръба на нова катастрофа, която ще е много по-лоша от предишната. Улф, марксистът, се бои, че Китай навлиза в период на голямо икономическо забавяне, което съчетано с неизбежната рецесия в Европа ще прати света в икономическа дупка.

Рубини, сега един от най-изтъкнатите икономически мислители в света, има сходна гледна точка, макар че той вижда катастрофата да идва по-късно, през 2013 или 2014 г., когато Китай ще изпадне в същата ситуация, в която беше САЩ през 2008 г. Ще стане ясно, че китайските банки са правили огромни инвестиции в безсмислени проекти. Светът ще се запита каква е платежоспособността на Китай и ще последва хаос, който ще разруши цялото възстановяване до този момент. Шиф също рисува мрачна картина, но по точно противоположната причина: задлъжнялостта на Америка и нейната валутна политика според него ще доведат до нов срив.

Мрачните пророци тези дни не страдат от самота. Стив Ханке твърди, че има 50% шанс от рецесия тази година. Лакшман Акутан от свръхестествено прецизния Институт за изследване на икономическите цикли предвижда връщане на двуцифрената безработица. Те са направо розови очила по сравнение с Джордж Сорос, който предупреждава, че из целия свят ще се надигнат кървави въстания и е възможен тотален глобален финансов колапс. Наистина би било добре тези момчета да бъркат.

Защото в крайна сметка те не са безпогрешни. През 2005 г. Рубини не беше много смел: той твърдеше, че проблемите ще дойдат някъде до 2025 г.: или бързо и болезнено, или бавно и не толкова страшно. Един конкретен аспект от неговата прогноза: че лихвите по американските ДЦК ще скочат до небето – никога не се осъществи. Шиф и Улф не могат да бъдат прави едновременно и двамата, защото аргументите им си противостоят. Между впрочем и двамата предвиждат криза от векове.

Икономиката е толкова сложно нещо, че всеки прогностик трябва да си състави опростен модел, който не отговаря на реалността. Някои модели обясняват някои периоди по-добре от останалите модели и периоди, но нито един модел не обяснява всичко вярно. Да избереш само един подход е като да избереш религия – игнорираш дефектите на твоята лична система от убеждения и не обръщаш особено внимание на добрите идеи на някой друг.

Проблемът е, че няма перфектен модел. Сега вече е ясно, че мейнстрийм гледната точка може да е шокиращо некомпетентна. Всеобщият консенсус малко преди кризата звучеше приблизително така: ФЕД с вдъхновения си лидер Алън Грийнспан е разбрал веднъж завинаги как се постига постоянен, солиден икономически растеж без страх от инфлация. Глобализираната търговия и финанси са разпръснали риска. Забравете за прогнозите, ние дори не можем да разберем настоящето.

Сега мейнстриймът е малко по-мрачен. Blue Chip прогнозата, изготвена на база оценките на водещите 50 икономически познавачи, предрича, че САЩ и световните икономики без съмнение ще се възстановят. Но растежът няма да е точно растеж, ще е бавен, а милиони хора ще стоят без работа за дълги години. 2006 беше различна главно с това, че тогава повечето бяха слепи за задаващото се бедствие. Сега то е всичко, което можем да видим. Днес най-големият аутсайдер сред прогностиците е сравнително непознатият икономист Ед Ярдени, който твърди, че корпорациите отново ще започнат да харчат и икономиката ще започне да расте здраво. Да се надяваме, че аутсайдерите отново са прави.

От английски Димитър Събев