Тя просто не се пълни. Вече пъхнах в нея достатъчно продукти за празничния обяд на сицилианска фамилия. Сякаш изкупих годишната реколта на цяла биоферма – а само дъното й е покрито. Изнервеният Том Кьониг, професионалният клиент на Spiegel, споделя за стреса си, докато бута количка в супермаркета.

Преди имаше и такива неща като пазарски кошници. Сега трябва да прилагаме доста сила, за да бутаме огромните вместилища на колела из магазина. Изглежда е всеобща тенденция – както и автомобилите, пазарските колички стават все по-големи. Но докато при новите SUV поне има подобрение в автоматиката на управлението, при пазарските колички се увеличава само размера.

Производителят на пазарски колички Wanzl действително потвърждава, че през последните години супермаркетите правят поръчки за все по-големи колички. Защо? Всеки шеф на магазин ще ви обясни за възхода на дискаунтерите, в които модерният и страдащ от хронична липса на време клиент си пазаръва веднъж месечно.

По-рядко някой в бранша ще се осмели да коментира, че големите колички служат не за задоволяване на потребностите на клиентите, а за манипулация на клиентите.

Това се признава например в книгата „Практически наръчник по маркетинг“, където е записан буквално следният съвет: „Използвайте особено големи пазарски колички. Така вашите клиенти никога няма да останат с впечатлението, че са изхарчили много пари. Остава много празно място и клиентите чувстват, че са забравили нещо важно“.

Това може би е плоска, но доказано работеща манипулация. Само че това далеч не е всичко, което търговците са ви подготвили в магазина. Докато количките стават все по-големи, проходите между лавиците в магазина стават все по-тесни. Защо ли? Отново да отгърнем „Практическия наръчник“.

„Направете проходите тесни. Клиентите обикновено крачат бързо из магазина и не забелязват продуктите, които се купуват по импулс. Затова не трябва да оставяте големи разстояния между две полици, а да създавате предпоставки за естественото спиране на бързащите хора с количките“.

Наистина е неприятно, от гледна точка на бързащия клиент. Но истината се разкрива чак на касата: площта, върху която разтоварваме покупките си, за да бъдат маркирани от касиера, от гледна точка на магазина е „мъртва“, тъй като не води до „производителност на търговската площ“.

И така, професионалният клиент на германското списание разтоварва покупките си, които неусетно са набъбнали до 50 кг., на подвижна лента с размери 50 на 50 сантиметра – докато пазарската му количка е с размери 50х80х60 сантиметра. От бързина и старание ръцете му изтръпват – но касиерката прекарва през скенера продуктите три пъти по-бързо, отколкото той може да си ги прибере обратно.

Така той хвърля продуктите обратно в количката, без да спазва какъвто и да е порядък и там става нещо като „ягодови полета“, гарнирани с прясно мляко. Заветният изход на магазина е близо – но преди автоматичната врата да се отвори, клиентът застава лице в лице с фотографията на ухиления шеф на магазина, на която пише с шарени букви: „Доволен ли си? Кажи на другите. Недоволен ли си? Кажи на мен.“

Тогава нервите на клиента вече не издържат и той закрещява: ще ти кажа аз на тебе!