Назад към глада по света? Спекулациите със селскостопански стоки се считат за морално съмнителни, но доходни. Последното обаче оказва се не е вярно, защото дори инвеститорите в захар и какао печелят твърде малко, пише Spiegel.

 

Истината е, че за кутия с 10 яйца за Великден, потребителите в еврозоната трябва да платят повече от миналата година, но по-малко отпреди 10 години и много по-малко отпреди 40 години. През 1975 г. един германски служител е трябвало да работи средно 6 минути за кутия с яйца, а сега вече я изработва за 3 минути. Тоест реалната цена на яйцата намалява наполовина.

 

Но какво общо има това с инвестирането?

Няколко неща. Най-малкото този факт е свързан със селскостопанските стоки. Реално деривативите, свързани с царевицата и захарта са сред най-рисковите финансови продукти в Европа.

 

Селскостопанските стоки се считат за рискови и спекулативни, а съчетаването им с капиталовите пазари създава още по-високи рискове, което в крайна сметка е индикатор за високи печалби, нали?

 

Особено, когато готовността за определена морална гъвкавост понякога се възнаграждава с допълнителна възвращаемост. Едва ли има друг продукт, който да илюстрира тази теория по добре от първият фонд, стартирал преди 11 години в САЩ, който инвестира само в тютюневи компании, търговци на алкохол, казино оператори и дружества от оръжейния сектор.

 

През последното десетилетие фондът реализира доходност от средно 12.2% годишно, като в същото време широкият индекс S&P 500 се е повишавал с около 4 на сто всяка година. Доходността на Vice Fund е с 3 процентни пункта над тази на католическия инвестиционен фонд Ave Maria.

 

Често правилото, че безскрупулността води до добри печалби, е вярно. Но не и за селскостопанските стоки. Със сигурност те са минно поле за всеки разумен инвеститор. Захарта, царевицата и какаото, както и млякото и яйцата са губещи в дългосрочен план. Ценовият тренд както в номинално, така и в реално изражение въобще не може да се сравнява с ръстовете при петрола, медта или златото. По-добре е да се инвестира в производители на торове или в компании за семена.

Парадоксално е, че много финансови компании успяват да пренапишат историята на спада на цените, превръщайки я във възможност с мотото: Този път всичко е различно.

 

Техните основни аргументи: Първо, селскостопанските стоки са вид реална собственост и по този начин са защитени срещу инфлацията. Второ, техните цени са подкрепени от нарастването на населението и глобализацията, тъй като все повече китайци, индийци и бразилци купуват кафе, захар и месо.

 

Населението на света почти се е удвоило от 1970 г. насам. При това през последните две десетилетия наблюдаваме турбо-глобализация и бум на развиващите се пазари. Два процеса, които според британската Barclays Bank са довели до насочване на инвестиции за стотици милиарди евро към пазарите на суровини.

 

В същото време цените на селскостопанските стоки растат, но тяхното покачване не е достатъчно дори, за да компенсира инфлацията.

 

Това е видно от изчисленията на рейтинговата агенция Standard & Poor's, базирани на индекса GSCI за цените на деривативите, свързани със суровини. Като цяло физическите цени на суровините са намалявали в реално изражение от 1970 г. насам с 0.7% на година.

Оказва се, че инвестицията в книжа на компании за селскостопански стоки е по-печеливша, тъй като те задоволяват нуждата от семена, торове и машини. Акциите на 40-те най-големи дружества в сектора са поскъпвали с почти 19% на година през последното десетилетие, по данни на Deutsche Börse DAX Global.