Цветан Димитров, главен директор „Финанси и икономика”.

Г-н Димиторв, усеща ли Петрол АД финансовата криза?

Към момента не ни се отразява по никакъв начин, тъй като имаме дългосрочно кредитиране, взето преди 2 години и с падеж след 3 години. В момента не кандидатстваме никъде на финансовите пазари за пари. Нашето финансиране е фиксирано като цена, следователно то не се увеличава както при стандартните кредити – промяната на цената на парите или промяна на основния лихвен процент на нас не ни увеличава цената на финансиране. С такава цел ние навремето поехме малко по-голям риск и фиксирахме цена, ако пазарът беше тръгнал надолу по отношение на по-евтино кредитиране, тогава ние щяхме да загубим. В случая печелим, защото се хеджирахме за 5 г. да не взимаме кредитен ресурс и фиксирахме цената му на онова време, на което го взехме. В следващите 3 г. Петрол АД не е застрашен от финансовата криза. Освен ако нямаме огромен проект, които трябва да финансираме. Но все още такъв нямаме и се справяме със собствени средства за всички проекти, които имаме.

Дава ли отражение финансовата криза вече и у нас? Какви мерки трябва да се вземат и от кои?

Всъщност досега видяхме, че когато всичко върви добре всички печелят. Извода е сега, когато нещата не вървят на добре, отново всички да се хванем за ръце и да се изправим срещу това предизвикателство.

За различните участници могат да се направят различни неща. Първо е да се промени политиката в частния сектор – да се промени политиката, на която се вземат пари, риска с които се финансират и се влагат и съответно връщането им. По отношение на държавата, като основен участник, може да се излезе с големи инфраструктурни проекти, с цел да се покрие липсата на пари на пазара, да се облекчи данъчния режим. Инструментариумът на държавата е невероятно богат и там всъщност са лостовете, които могат да обхванат цялостно процеса и да помогнат. Разбира се тези лостове могат да бъдат прехвърлени, не само върху крайните потребители, но и върху фирмите. Въпрос на виждане на държавата.

Справедлива ли е цената на акциите ви в момента? Ако не, колко трябва да струват?

Справедливата цена е 11.50-12 лв. Това е максимума, които беше достигнат преди спада на пазара. Зад тази цена стои толкова бизнес и толкова активи. Сега е нормално цената да е по-ниска тъй като всички са обезценени, просто защото няма ликвидност. Дори и на-ценното нещо, когато няма кои да го купи то няма добра цена.

Как върви инвестиционната би програма?

Ние към момента не зависим от пазара. Не сме си променили инвестиционната политика и продължаваме по график до края на 2009 г. Тази година ще открием около 40 бензиностанции, догодина още 40. Закупуваме нови парцели. Сега, предвид пазара, задържахме закупуването на нови локации, с цел да изчакаме наистина те да паднат, защото пазарната им цена е ниска, но очакванията на хората са високи. Затова спряхме закупуването на нови терени именно с тази цел – хората да свикнат с реалната цена. Тогава ще минем към покупки. Очакванията са ни с това да спестим около 20% от бюджета, които бяхме предвидили за закупуване на локации.

Предвидили ли сте вече къде ще инвестирате тези 20%?

Ние имаме алтернатива ако имаме свободен кеш да връщаме част от кредита, които имаме с цел да не му плащаме лихви. Нашата цена на кредита е 8%. Зависи от алтернативата. Ако намерим проект, които би не донесъл доходност, по-висока от 8%, тогава няма да връщаме кредита, а ще инвестираме там. В случая Petrol Mobile е един непредвиде в графика проект в инвестиционната програма, която беше преди 2 г. Тук ще имаме големи инвестиции по отношение на реклама и комуникации. Те ще са от порядъка на 2-3 млн. лв. годишно. Ние реално ще използваме този оборотен, казвам оборотен защото възвращаемостта тук е доста бърза. Следователно те сага остават свободни защото няма да ги инвестираме. Докато чакаме да паднат цените на локациите ние ще ги завъртим през този проект, те ще се върнат и пак ще отидат в инвестиции.

Подобри ли се покупателната способност на населението на петролни продукти след драстичното понижение на цените?

За мен е малко учудващо това, което се случва в България. Дори и високата цена не промени покупателната им сила по отношение на този продукт. Това показва липса на еластичност по отношение на цената. Едни 0.15-0.20 лв., когато са 10% от цената му показват липса на еластичност. Българинът на този етап, или поне досега, 0.20 лв. не бяха еластични. Можа би сега, след като финансовата криза го удари в личните финанси поведението му ще се промени. Вдигаш цената, а потреблението остава. Ако го направи един участник, тогава има отлив, защото хората имат алтернатива. Ако няма алтернатива те продължават да потребяват и ръстът, с които потребяват е растеж. Сега, при спада няма голяма промяна на потреблението. Ако няма еластичност, дори и при по-ниските цени, хората няма да започнат да потребяват повече. Нормално е някои хора в долните сегменти или са се ограничавали, да започнат да потребяват повече. Но в същото време потреблението започва да се компенсира от други лични разходи – кредити, увеличени застраховки. Ние не очакваме кои знае колко голям ръст от това, че цените са паднали.

Прогнозни финансови резултати за годината?

Очакваме да завършим годината с около 200 млн. лв. печалба в резултат на сделката с Лукойл.

В дългосрочен план какво ще се случи?

В дългосрочен план очаквам стандартния подем, който България очаква, докато стигне средните нива на Европа. Сега след кризата, която ще отмине до 2 години, отново ще тръгнем нагоре. Разбира се не със същите темпове, но с един среден темп от 4-5% годишно задължително.

* Материалът не е препоръка за покупка или продажба на акции