Призът "Банка на клиента" в редовната класация на вестник "Пари" спечели Първа инвестиционна банка. Наградата е определена чрез онлайн гласуване на сайта на вестника. Изпълнителният директор на ПИБ Мая Георгиева сподели пред DarikFinance.bg, че институцията въпреки кризата не пести пари за повишаване на квалификацията и допълнително обучение на своите служители. За кредитния пазар Мая Георгиева изрази надежда, че в края на годината ситуацията ще бъде значително подобрена.
Печелите награда, която не се определя от жури, а директно от клиенти на банковата система, с какво ги спечелихте тези гласове?
Това е много ценна награда за нас. За нас тя е най-ценна, защото ние работим в тази насока откакто сме създадени. През 2001 г., когато получихме приза Банка на годината, все още бяхме една малка институция. Сега сме банка на клиента за четвърти пореден път. Именно заради потребителите стигнахме по ръст на активите да сме на шесто място в банковата система. Ние сме създадени през 1993 г. Всички банки преди нас са създадени с дългогодишна история, с клонова мрежа. Ние успяваме да стигнем до там благодарение на клиентите.
От кое според Вас са най-доволни клиентите, нека да чуем обратната връзка в случая, какви са вашите наблюдения?
Има много неща. Току-що приключи едно обучение, което провеждаме всяка година. От Америка идва специален експерт, който обучава нашите служители как да се държат с клиенти. Служителите ни идват от университетите, но там това те не са го учили. Доброто обслужване, усмивката, разбирането на клиента, как да го успокоиш, когато е ядосан, как да му помогнеш когато не знае нещо, всичко това са неща, които се обучават в една много приятна атмосфера. И мога да кажа, че нашите служители работят с удоволствие и това се отразява на клиента. Всеки ден всеки един от служителите на банката е лицето за всеки един отделен клиент. От тях зависи това, което сме постигнали. И ние инвестираме много средства в тези обучения. В криза сме, спестили сме много разходи, но това е едно от нещата, което остава главна цел за нас – да осигурим добро обслужване.
Измина първото полугодие на 2009 г., какво мислите за пазара?
Виждам някакво просветляване, казано честно. Специално за нас като българска банка, най-голямата българска банка, пазарът е труден, защото не може дългосрочно да привлечем средства от чужбина. Няма такъв пазар.
Те и чуждите сега не могат да привличат от чужбина.
Но те имат майка зад гърба си, която им помага. Това винаги е било така, докато ние зависим изключително и само от пазара. Смятаме, че навреме усетихме посоката на пазара и в момента нашата депозитна база покрива кредитния ни портфейл и дори е над това равнище. Това е постижение за нас, защото винаги 1/3 от ресурса ни идваше от чужбина под формата на дългосрочни заеми. Да, сега е по-трудно да се направи, но вече има първите птички. Гръцките банки излязоха на пазарите за еврооблигации без държавна гаранция и успяха да го направят, което значи, че нашето време също ще дойде. А дотогава, както всички, по-малко ще кредитираме. За дългосрочни проекти, за оборотни средства, винаги когато на нашите клиенти са необходими, за да продължат да се движат напред, ние продължаваме да кредитираме и ръстът ни за кредитния ни порфейл за първото тримесечие е 2.5%, което никак не е малко в сравнение с ръста на банковата система.
Какво да очакваме за равнището на лихвите?
Не може да се направи прогноза, докато няма т. нар. бенчмарк. В момента, в който можеш да заемеш средства от чужбина, тогава можеш да разбереш цената на ресурса. Цената на ресурса в България виждате къде е. Цената на ресурса в чужбина я няма дори. Ще видим накъде ще се развие всичко, вярвам, че към края на годината нещата ще са доста по-добре.
Това ли е пикът на лихвите?
Никой не би могъл да каже. Не се наемам и аз да правя прогнози. Моето лично усещане е, че вече излизаме от пика на лихвените нива.
Казахте, че очаквате края на годината, споменахте за просветляване, каква е прогнозата Ви за кредитирането тогава?
Именно да, това е нашето усещане. Не може да оставим фирмите си без кредит. Просто няма да е добре за никого. Нито за фирмите, нито за банката, нито за икономиката. Стараем се максимално да удовлетворяваме особено нуждата от оборотни средства. Имаме привлечени средства от банки като KfW за инвестиционни проекти, но самите фирми нямат интерес от тези проекти в момента. Всеки се опитва по някакъв начин да оцелее. Вярвам, че много от нашите клиенти поне 90% оцеляват в тази криза.
Какво става с лошите кредити?
Лошите кредити нормално е да започнат във фирмите. Както казах, нашите клиенти с тази насоченост много рядко виждаме някъде някакъв съществен проблем. Където има такъв сега, с новите наредби им помагаме за разсрочване.
Има ли интерес към предоговарянето на отпуснати вече кредити?
Ние направихме една кампания – Банка в нужда се познава. Главно за частните лица бе, но и за фирмите, който се отзове от тях. Три седмици бе във вестниците, канихме хората да дойдат, ако смятат, че ще имат проблеми, да се предоговорят кредитите. За съжаление имаше може би два-три случая за тези три седмици.
Това означава, че или клиентите ви са много добри и нямат проблеми или че не се интересуват от предоговарянето.
Нашата клиентска база е малко по-различна. Може би е идентична с тази на Райфайзен. Ние общо взето сме с един стил на работа, и при нас, и при тях клиентите са по-млади. Над 80% от клиентите са и под 55 години, а това са активни хора.
Ако говорим за обем на депозитите нещата са по-различни. Освен това един любопитен факт, който прави впечатление в чужбина. 58% от депозантите ни са жени, а техният риск навсякъде се оценява по-ниско.