Бизнесът съвсем естествено подкрепя консервативен подход към изготвянето на държавния бюджет, защото финансовата стабилност гарантира плавно преминаване през кризата, без сътресенията, които наблюдаваме у съседите, коментира Евгени Иванов, изпълнителен директор на КРИБ в сутрешния блок на БНТ.

 

Според него, сега вече виждаме и Италия, и други стари страни-членки на Европейския съюз са готови да се присъединят към „клуба“ на проблемните държави.

 

Ето защо трябва да се придържаме към консерватизма, поне през тази година да не развързваме колана. Все още има необходимата обществена подкрепа. Хората разбират, че е по-добре така, отколкото една втора Жан-Виденова епопея. Така че това е единственият възможен подход към настоящия ден.

Темата за минималната работна заплата при нас присъства като инструмент за борба със сивата икономика, заяви Иванов. Нито едно предприятие в КРИБ не плаща минимална работна заплата на своите работници и служители.


Заплатите са в пъти по-високи, това са реалните заплати. Върху тези заплати те биват осигурявани, върху тези заплати те плащат и данъци. Това е единствено възможният подход за член на нашата конфедерация.

 

Същевременно обаче има едно латентно присъствие на много фирми, които осигуряват своите работници и служители на минималната заплата, поради което получават едно много сериозно конкурентно предимство срещу нашите фирми. И в период на криза този марж се оказва понякога и решаващ.

 

По тази причина ние настояваме дори за използването на минималната работна заплата като инструмент срещу сивата икономика, тъй като това е един от малкото начини в момента да осигурим комфорт на нашите членове, спрямо нелоялната конкуренция. И по тази причина ние бяхме единствената организация на работодатели, която подкрепи повишаването на минималната заплата.

 

Реално благосъстоянието се повишава не чрез минимална работна заплата, а чрез повишаване на реалните доходи, което, за съжаление, в период на криза вече, така, все по-малко се среща и се вижда.


Темата пенсии, там вече ситуацията е много сериозна, счита Иванов. Нашата система в момента, аз трябва да призная, че не съм й най-големият привърженик, но няма начин да започнем отново.

 

Ако сега се върнем 10 години назад или 15, аз бих предпочел друг модел, но очевидно е невъзможно. Така че трябва да работим с това, което имаме. Тази система почива върху един основен фактор - това е доверието в системата. Ако то бъде загубено, тогава започва масово бягство от системата и тя, тя рухва.

 

Миналата година след дълги преговори, много тежки преговори, със социалните партньори, с правителството, гарант беше премиерът, подписахме едно споразумение за стабилизиране на системата, което оттогава до ден-днешен работи. Първата стъпка по отношение на това, което най-много впечатлява хората, е годините за стаж и пенсионната възраст. То трябва да започне плавно от 1 януари следващата година, плавно повишение с по 4 месеца на година на годините за стаж, докато стигнат до 37 за жените и 40 за мъжете.


А 2021 плавно повишение и на възрастта. Изведнъж започва в общественото пространство да се прокрадват нови идеи. Не знам доколко това е наистина така. Чуваме по медиите, но още не сме ги чули от устата на вицепремиера, който ги лансира, а пък също така не сме ги видели черно на бяло.

Като цяло бизнес климатът в България не е толкова лош, колкото се опитват да го представят, смята Иванов. Като погледнем данъчната система, не е случайно, че 1 милиард дойдоха от Гърция в България, защото тук бизнес климатът е предсказуем, данъците са ниски, вече трета година няма дори и намерение да се говори в тази посока, увеличение. Виждаме какво става в Германия. Един от стимулите, които канцлерът Меркел предвижда е намаляване на данъците, а ние вече сме го направили.


Същевременно обаче има така наречена мека инфраструктура, която все още не се движи в правилната посока и ние искаме да видим движение в тази посока. Това е администрацията, административният натиск, който се оказва върху бизнеса, това е поведението на общините, това е поведението, състоянието на. . . тоест липсата на сигурност у гражданите, а също така и у капитала. Знаете много добре, че капиталът отива там, където му е спокойно, там, където няма престъпност, поне видима. Така че това са факторите, които към днешна дата пречат на бизнеса да се развива добре и пречат да получаваме повече инвестиции.