Европа може да пожертва ценовата стабилност, за да избегне дългогодишна рецесия и разпадане на еврото. Това означава, че Европейската централна банка ще допусне повишаване на инфлацията, с което част от натрупаните дългове ще бъдат изтрити.

Това прогнозира в предаването ИконоМикс по Дарик радио Камелия Лазарова, финансов анализатор на Карол. Според нея причината, поради която ЕЦБ не се намесва по-решително на пазарите, е липсата на политическо решение за това, но има сигнали, че такова може да бъде взето през следващите седмици.

Трябва ли Европейската централна банка да действа по-категорично и да се намеси на пазарите или е по-добре да продължи да се държи консервативно, както до сега?

Като цяло, това, което всички пазарни участници очакват, а именно ЕЦБ да се намеси по-решително на пазара, не е лесно като решение. От една страна това е така, защото тя има ограничени ресурси, а  от друга страна, защото тя има като ангажимент да поддържа ценовата стабилност в Европа. Така че това е силно желано от инвеститорите, но не е така лесно осъществимо.

Добре, не е ли аналогична ситуацията и при ФЕД?

Да, но Федералният резерв има различни приоритети и там се поставя много по-голям акцент върху ръста на икономиката. Така че тук стигаме до въпроса дали приоритетът на ЕЦБ е адекватен на сегашната ситуация в еврозоната. Пак казвам, това, което повечето пазарни участници очакват, е една по-решителна намеса, която дългосрочно би довела до по-висока инфлация, но пък би предпазила Европа от рецесия в продължение на години напред.

Наблюдавайки какво прави ЕЦБ през последните седмици, обаче, виждаме, че нейните намеси на пазарите стават по-оскъдни...

Това показват и данните. През миналата седмица според отчета на ЕЦБ изкупените държавни ценни книжа са за 4.5 млрд. евро. Тоест, около два пъти по-малко, отколкото през предходната седмица. Няма информация каква част от тях са били насочени към италиански дълг, но така или иначе доходността по италианските ДЦК показва, че намесата на ЕЦБ е доста плаха.

Моето предположение е, че за да има по-сериозна намеса от ЕЦБ, се чака решение на високо политическо ниво. Така че липсата на по-категорично решение е в основата на несигурността на пазара, която виждаме в последните седмици.

Дали ви направи впечатление, че в началото на тази седмица, макар че ЕЦБ обяви, че купува италиански и испански облигации, лихвите по тях се покачваха? Как може да се обясни това? Дали може да означава, че на фона на останалите инвеститори  ЕЦБ се е държала като пренебрежително малък играч?

Не съм убедена, че можем да търсим решението единствено в намесата на ЕЦБ. Като цяло отношението на пазара към длъжници като Италия и Испания доста се е променило. Тъй като намалява увереността на инвеститорите, че тези длъжници ще успеят да изплатят дълговете си, а за това има основания. Например при Италия (която е една от най-задлъжнелите страни в еврозоната веднага след Гърция, със съотношение на публичен дълг към БВП от 120%), тази висока задлъжнялост е съчетана и с много нисък ръст на икономиката, както исторически, така и очакван във времето напред. Така че инвеститорите сами подклаждат този процес, при който една силно задлъжняла страна, за която има съмнения колко ще успява да обслужва дълга си, попада в още по-голямо затруднение да го обслужва, тъй като съответно изискуемата възвръщаемост на инвеститорите ще се повишава.

Така че реално намесата на ЕЦБ много трудно при сегашната политическа рамка в Европа би могла да преобърне това отношение на инвеститорите и да доведе до по-драстични намаления на доходността на облигациите на Италия, Испания и другите страни с проблеми. Инвеститорите чакат по-скоро решение на политическо ниво, от което ще зависи бъдещето на еврото и еврозоната като цяло.

Смятате ли, че  на пазарите на държавни дългове в момента има доста играчи, които смятат, че биха могли да спечелят от тях? Неотдавна в ИконоМикс изчислихме, че например  гръцките облигации при 50% отписване на дългове могат да донесат 20% печалба. Колко голям трябва да си, за да успееш да го направиш?

При всички случаи във всяка пазарна ситуация има участници, които печелят. Но действително тези възможности не са достъпни за малките играчи на пазара. Има и нещо друго много интересно. В сегашната ситуация, в която бъдещето на икономиката и на финансовите системи на Европа въобще зависят до голяма степен от политически решения, това дава не малко възможности за спекулация. Не са малко възможностите за това дори изказвания и намеци от страна на политиците да доведат до сериозни печалби или загуби за участниците на пазара.

Знаем, че банките в Европа трябва да подобрят капиталовите си позиции, за да са по-устойчиви на последващи сътресения. Единият от начините е просто да се освободят от тези токсични активи, каквито са държавните дългове. Смятате ли, че е възможно реализирането на един такъв сценарий, при който започват масирани разпродажби на държавни дългове. Как би се отразило това?

Въпросът е и до колко биха намерили купувачи за тези си портфейли. Това и причината при Гърция да се пристъпи към така нареченото доброволно отписване на част от дълговете, защото тези кредитори трудно биха намерили купувачи, така че да запазят поне част от кредитите, които са отпуснали. От тази гледна точка такива масирани разпродажби по-скоро трудно очаквам. Смятам, че по-реалният сценарий е да се пристъпи отново към някаква договореност.

Коя банка се държи по-разумно според вас: ФЕД или ЕЦБ? Дали американците се държат по-адекватно в тази ситуация на финансова криза?

Както в началото казахме, двете институции имат много различни приоритети и много различни ангажименти, които са поели. От тази гледна точка, независимо , че в някакъв момент едно решение може да изглежда по-разумно, те трудно биха се отклонили от рамката, в която са поставени. Така че определено ЕЦБ понася доста критики за това, че не се намесва решително. Но първо, че ситуацията не е толкова проста, че да има едно- единствено решение. Свалянето на лихвата не би решило всичките проблеми в Европа. И второ, ЕЦБ има нужда от много силна политическа подкрепа, за да промени политиката си. И всъщност това е, което се очаква в следващите дни и седмици от пазарните участници.

Споменахте лихви. Едната банка е критикувана, че държи прекалено нисък лихвен процент, дори неестествено нисък, докато другата е критикувана, че прекали с държането на основната си лихва толкова висока. Коя стратегия смятате, че беше по-правилна?

За Европа коя стратегия беше правилна ,мисля че тепърва ще разберем. Но при всички случаи все пак ако целта се промени и тя е Европа да избегне от дългогодишна рецесия, може би ще видим първо едно намаляване на лихвите за успокояване на пазарите и за стимулиране на икономиката и в последствие една по-активна проинфлационна политика.

Споменахте, че на ЕЦБ й липсва този ресурс да се намеси по-решително на пазарите, но в нея е „печатницата на пари“. Имайки предвид колко милиарди изля ФЕД в щатите, може ли да се каже, че ЕЦБ има да догонва в това отношение

Да, мисля, че можем да използваме този израз. Въпросът е, че отново ще зависи от това дали ще има въобще решение на най-силните страни от еврозоната за такова  както казвате вие, напечатване на пари. Тъй като ценовата стабилност в Европа е в основата на принципите и целите на ЕЦБ, за да се пристъпи към решение за печатане на пари, доста неща трябва да се променят, най-вече като нагласа във водещите страни в Европа. Визирам конкретно Германия, която доста трудно би се отказала от поддържането на ценова стабилност.

Но вече има доста политически изказвания, че целта за запазване на ценова стабилност евентуално би била временно жертвана, за да се предотврати нещо по-страшно, което би било свързано с евентуалното разпадане на еврозоната и краха на еврото. По-страшното би било години наред забавяне на икономиката и на нулеви ръстове на икономиката. Така че има сигнали, че е възможно ЕЦБ да промени политиката си и да включи печатницата на пари. Това би довело до инфлация, а тя е един от начините, огромните дългове, част от тях да се изтрият.

Това обаче има своята цена, тъй като ще доведе до ситуация, при която всички страни в Европа, дори и тези, които са спазвали финансова дисциплина, се разделят с част от благополучието си, за да поставят провинилите се длъжници на една по-стабилна основа, която да гарантира общото бъдещо развитие на еврозоната и общия й растеж.

На практика нищо съществено не се е променило с Италия, а пазарите вече изглеждат успокоени. Какво доведе до това успокоение? Изглеждаше силно притеснително преди няколко дни, че страната ще трябва да рефинансира 300 млрд. дългове догодина. Да не би нещо да се промени?

Така или иначе тези 300 млрд. не са изискуеми на една единствена определена дата.  Матуритетите са разпръснати през цялата година и рефинансирането им не е проблемът, тъй като Италия традиционно си рефинансира дълга. Проблемът е при каква лихва може да го рефинансира, тъй като в момента доходността е над 6%.

Колко над 6% не е толкова важно, конкретните цифри не са толкова важни. По-важно е съотношението на лихвата, при която Италия се рефинансира, към ръста на икономиката. Смята се, че дългосрочно неустойчиво е средната лихва, при която една страна се финансира да бъде по-висока отколкото е номиналният ръст на БВП.

При Италия за догодина се очаква реален ръст на БВП около 0.1%, а номиналният се е очаква да е между 2 - 3% в най-добрия случай. Така че сами виждате разликата между 2-3 % ръст на БВП и финансиране над 6% е доста съществена и дългосрочно това е неустойчиво, буди сериозни съмнения за това, дали страната първо ще успее да изплати дълговете си и дали въобще ще има достъп до финансиране от пазарите. Смята се, че когато доходността достигне 7%, реално страната вече няма достъп до финансиране от финансовите пазари.

Така че, колкото и да ми се иска да кажем, че има някакво успокоени, то е доста минимално като погледнем какво се случва на пазара. При всички случаи все пак има положително влияние фактът, че Италия е на път да сформира ново правителство. Първата стъпка би била подкрепата на това ново правителство. От там нататък обаче от него се очакват съвсем конкретни действия. Така че тепърва предстои да видим развръзката на „драмата Италия“.