Правителството – всеядно, депутатите – неграмотни

Да прехвърлим няколко щрихи за това какво стана през икономическата 2010 г., за да можем да имаме платформа, от която да погледнем и към 2011 г.

Оценката си за състоянието на икономическата 2010 г. аз съм разделил на три части, първо да разгледаме реалната икономика. Трябва да направя уговорката, че данните за икономическата активност, които се измерват с брутния вътрешен продукт /БВП/, излизат относително бавно, при това подлежат на корекции, така че трябва да се изчака определен период, за да се види какво как е било. Въпреки това, информацията, с която разполагаме сега, дава някакви основания за анализ. Ако вземем БВП през наблюдаваните три тримесечия, за които имаме данни досега: през второто и третото тримесечие се отчита позитивен прираст, макар и не толкова голям, даже символичен. През второто тримесечие половин процент, през третото един процент, съотнесено със съответното тримесечие година по-рано.

Но ако влезем вътре в БВП, виждаме неща, които би следвало да ни накарат да се замислим. Първо, крайното потребление продължава своя низходящ тренд, продължава да се свива за всичките три тримесечия на 2010 г. Това, което също е неприятно, че и инвестициите в икономиката продължават да се свиват в реални измерения – и то сериозно. За първото полугодие има някъде 12 – 13% спад спрямо предходния период, за третото тримесечие инвестициите са намалели с по-малко, но все пак имаме 5% спад спрямо периода на 2009 г.

Единственият положителен знак е в износа на стоки и услуги, където имаме чувствително подобрение и то с нарастващи темпове. Но и тук трябва да влезем в износа на стоки и услуги и да оценим вследствие на какво идва този прираст на износа. Ако вземем прираста на деветмесечието, на годишна база 50% от този прираст се дължи на износ на суровини и материали. От тези суровини и материали, съществената част е от растителен произход. Всичко това идва да подскаже, че едно такова положение не може да бъде устойчиво. Износът на суровини и материали си има граница. Най-вероятно в следващите тримесечия ще бъдем свидетели на известно насищане на този елемент.

Ако погледнем други, съпътстващи индикатори, нямаме основание за много спокойствие. Реалната парична маса продължава да се свива вече втора година поред. Знаем от икономическата теория, че реалният прираст на БВП трябва да бъде съпътстван от реален прираст на паричната маса. Тоест, ако имаме свиване на паричната маса, не можем да очакваме някакъв сериозен позитивен резултат за икономическата активност. Свива се и оборотът на вътрешния валутен пазар, много показателно, две години последователно. Спадът в оборота на вътрешния валутен пазар миналата година беше около 13%, през тази вероятно ще е два пъти повече. Оборотът на вътрешния валутен пазар до голяма степен е индикатор за начина, по който икономиката се движи.

Ако вземем пазара на труда, там виждаме, че от февруари до октомври официално регистрираната безработица спада, което би трябвало да ни радва. Но все още стойностите на безработицата превишават тези преди една година. През октомври 2009 г. безработните лица са били 305 хиляди души, а през октомври 2010 г. те са 330 хил. души. Фактът за намаляване на безработицата в рамките на тази година трябва да се обясни с относителната въздържаност на работодателите да се освобождават от заети лица, това не е толкова безболезнен проблем, както и с активността на профсъюзите, не трябва да се пренебрегва и този момент.

Ако погледнем инфлацията през годината, тя вероятно ще се доближи до 5%, тоест чувствително над тази в еврозоната. В еврозоната инфлацията ще е около 1-1.5%. По-високата инфлация търпи нееднозначна оценка. Ръстът в равнището на цените може да е следствие или от икономически подем – ако имаме икономически подем, той обезателно трябва да бъде съпътстван с раздвижване на ценовата база – или, второто, от набъбващи икономически дефицити, нещо, на което сме били свидетели нееднократно в нашата най-нова икономическа история.

Икономическият подем, доколкото може да се говори за такъв, засега е повече условен, отколкото реален.

Определяща е и отрасловата структура на инфлацията. През цялата година се наблюдава натиск за ускоряване на ценовия прираст при хранителните стоки. По-ярко е изразена тази тенденция през втората половина на годината, което е характерно за дефицитна икономика. Цените на хранителните стоки винаги поемат инициативата за ръст, когато в икономиката се проявяват дефицити. Ако направим сравнителен анализ, най-близко до европейската ценова основа у нас са храните. Това, което изостава, са цените на услугите и нехранителните стоки. При едно нормално развитие при нас би следвало да се наблюдава – и вероятно ще стане така – догонване на цените на услугите и нехранителните стоки, защото те чувствително изостават от равнището в западните страни.

Това, което сега наблюдаваме, изпреварващият ръст на цените на хранителните стоки, в никакъв случай не може да се оцени като положително явление.

Това беше по отношение на реалната икономика. Нека сега се прехвърля върху втората група, дефицитите в нашата икономика. Те се проявяват по различни начини, но най-общо най-характерните им проявления са в платежния баланс и в държавния бюджет. Ако погледнем платежния баланс, там наблюдаваме чувствителна промяна на пропорциите. Това, което по-рано ни безпокоеше най-много, беше дефицитът в текущата сметка. Да припомня, през 2008 г. той беше достигнал до 25% от БВП, много сериозен дефицит. Този дефицит обаче се финансираше от приток на чуждестранен капитал по линия на финансовата сметка. И този приток на чуждестранен капитал финансираше дефицита по текущата сметка и оставаше излишък, който отиваше за попълване на валутните резерви. Сега имаме коренна, бих казал невероятна промяна на структурата в платежния баланс. От дефицит, в текущата сметка преминахме към излишък. Нещо, което беше прекалено малко вероятно да се очаква, но е факт, че сега по линия на текущите разплащания имаме повече приток на чуждестранна валута, отколкото изтичане на чуждестранната валута.

Но лошата новина е обратът във финансовата сметка, където имахме излишък от порядъка на два и повече милиарда евро през последните години до 2008 г., а сега е обратно, преминахме към дефицит. Тоест имаме изтичане на капитал от страната. Тоест като вземем текущата сметка, капиталовата и финансовата сметка, наблюдава се общ дефицит на платежния баланс – тоест общо нетно изтичане на валута от страната.

За първите десет месеца на годината нетното изтичане се оценява на около 700 млн. евро и този дефицит се финансира от валутните резерви на страната. Това не е устойчиво положение, така не може да продължава. Това създава напрежение във валутните баланси и както практиката показва, не може да продължава прекалено дълго. Трябва да се промени, да се намери начин за обрат в тези тенденции.

Ако погледнем държавния бюджет, там също има съществено колабиране на бюджетните структури. През цялата година приходите изоставаха спрямо тези от предходната година, при условие, че номиналният БВП през тази година вероятно ще превиши БВП през 2009 г. поне с 5%, тоест с толкова, колкото е инфлацията, на второ място няма промяна на данъчните ставки и данъчната структура. Тогава логичният въпрос е – защо? Защо се наблюдава този спад в събираемостта и в постъпленията в държавния бюджет?

Официалното обяснение е, че това се дължи на спад в събираемостта на ДДС, но данните показват, че това обяснява примерно половината от недосъбираемостта на данъчните постъпления. За другата половина не се говори изобщо нищо, което не може да се оцени положително.

Така че като резултат стартирахме с ново съжителство с позабравените от миналото бюджетни дефицити. Правителството демонстрира характерната си всеядност – нещо, на което сме били свидетели до болка в нашето минало, тук имам предвид не само последните 20 години, а и много преди това. Правителството си позволи да сложи ръка върху включените формално във фискалния резерв пари от осигурителните фондове. Можем да бъдем само доволни от това, че каноните на паричния съвет не позволяват на правителството да оперира с резервите на БНБ, иначе то вероятно не би се спряло пред тази възможност, а такава възможност обезателно води до обезценяване на стойностите, нещо, с което сме се сблъсквали в близкото минало, с цялата болка, която това носи.

На трето място, институциите. Австрийският икономист Шумпетер ни учи, че обяснението на икономическите събития и явления, както и установяването на причинно – следствени връзки, следва да се извиси над чисто икономическите подбуди и мотиви, тоест да се превключи на надикономическо равнище. В случая такова надикономическо равнище е Народното събрание, до голяма степен, тоест политиката, каква политика се води в най-общия смисъл.

През последните двадесетина години всички български правителства изпитваха затруднения при усъвършенстването на действащата институционална уредба: било поради отсъствие на реална политическа воля, било поради лобистки интереси, било поради персонална некомпетентност. Институционалната неподреденост си оставаше и се прехвърляше от едно правителство на друго правителство. Управляващата върхушка се радваше на институционален комфорт, чиято най-естествена реализация са нерегламентираните икономически облаги.

Настоящото парламентарно мнозинство не е изключение от тази тенденция. Нещо повече, мога да кажа с цялата отговорност, която мога да понеса, парламентарното мнозинство проявява видима и явна икономическа некомпетентност. А дори и нежелание – или невъзможност – да повишава своята собствена изискуема и предполагаема компетентност.

Това е косвена негативна оценка и за качеството на обучението, доколкото преобладаващата част от народните ни представители са се оформили като личности в последните две декади.

Далеч не така стои въпросът обаче с прокарването на спорни, меко казано, закони – които са в ущърб на обществения, националния интерес, но удовлетворяват персонални или групови интереси. Набива се на очи също и демонстративно изразяваното послушание и стремеж за неотпадане от полезрението на управленския елит, с всички произтичащи от това негативни последици за институционалната уредба.

Резултатът рефлектира в некачествено законодателство, в гласуване по указания, в неразбиране на цялостните икономически и неикономически последствия от приемането на едни или други корекции в законовите уредби.

По-непосредствено, количественото последствие е на първо време в международната оценка за наличието на по-висока степен на корупция, бяхме свидетели на това през годината, когато оценката на Transparency International демонстрира, че корупционната среда у нас се е влошила.

Действието на един друг социален феномен дава възможност за поддържането и влошаване на статуквото. Икономическите агенти и населението привикнаха да приемат парламентарните реалности като нещо странично – като своеобразно шоу. Затвърждава се реалността, че реалният живот, реалното съществуване зависят все повече и повече от собствената икономическа себеизява, и че тази себеизява е независима от случващото се в Народното събрание.

Подобно поведение позволява на народните представители да преследват значително по-пряко, агресивно, дори гротескно, своите собствени интереси. В това отношение видимо нашият собствен народ предстои да израсне.

В заключение, може би трябва да използвам този израз на наш изтъкнат журналист и обществен деец: „Да, ама не“. Тоест, имаме призраци, че се наблюдава някакво съживяване. Но същевременно резервите за една положителна оценка, по моя преценка, са прекалено големи. Истинското икономическо възстановяване според мен тепърва предстои. Кога и как – това зависи прекалено силно от характера на макроикономическото управление.

И изобщо – всички ние трябва да свикнем да мислим, да приемем макроикономическото управление като една дейност, която оказва много сериозно, чувствително влияние върху целия наш живот.

* Заглавието е на редакцията. Горният текст представлява изказване на проф., д-р ик.н. Гарабед Минасян за Дарик, записано на 21.12.2010 г. в Института за икономически изследвания в София. Очаквайте в следващите дни интервю с изтъкнатия български макроикономист.