Сериозна част от предвидения нов дълг за 2015 г. може да се окаже презастраховка. При заложен в бюджета до 8.1 млрд. лв. нов дълг нуждата от финансиране може да е с до 2 млрд. лв. по-ниска. Въпреки това финансовото министерство няма да преразглежда емисионната си политика и ще заеме първоначално заложените суми, защото възнамерява да попълни с парите фискалния резер.

Това се разбра след среща на финансовия министър Владислав Горанов с ръководството на фонда за гарантиране на влоговете и 9-те банки, включени в изплащането на гарантираните депозити в КТБ. В края на миналата година държавата взе решение да подкрепи фонда с до 2 млрд. лв., за да осигури недостига за изплащане на гарантираните суми на вложителите. Двата милиарда лева бяха осигурени като част от мостов заем от 4 банки на стойност 1.5 млрд. евро с падеж в средата на 2015 г. При сключването на заема от финансовото министерство обявиха, че той ще бъде изплатен чрез поемането на нов дълг на международните пазари, пише "Сега".

Вчера стана ясно, че фондът за гарантиране на влоговете възнамерява сам да тегли заем, за да върне предоставената от бюджета сума. "Водим преговори с международни финансови институции за осигуряване на стендбай кредитни линии и за рефинансиране на част от заема, получен от бюджета, така че да върнем парите на данъкоплатците", съобщи след срещата председателят на управителния съвет на фонда Радослав Миленков. Той отказа да посочи конкретния размер на сумата, която фондът възнамерява да възстанови на бюджета още тази година. Точно число не посочи и Владислав Горанов, който обаче изтъкна, че фондът лесно и бързо ще може да поеме заем до 900 млн. евро. Такъв е размерът на предвидената държавна гаранция в полза на фонда.

Дори фондът да издължи на бюджета повече от предвиденото, държавата няма да преразгледа плановете си за поемане на нов дълг. "За момента не планираме промяна на емисионната политика. При възстановяване на суми от фонда парите в повече ще постъпят за подкрепа на фискалния резерв", коментира Горанов.

Според експерти презастраховката с поемане на повече дълг от необходимото има и положителни, и отрицателни страни. И в момента 400 млн. лв. от новия дълг са предвидени да служат като буфер във фискалния резерв за осигуряване на средства при временен недостиг. Наливането на 2 млрд. лв. допълнителен буфер ще даде по-голяма сигурност на държавата, защото фискалният резерв редовно спада на критични нива. В първото правителство на ГЕРБ политиката бе различна и фискалният резерв почти бе на ръба. Очевидно се търси възможност резервът да бъде подкрепен. Въпросът е на каква цена ще се осигури този ресурс, коментира икономистът от института "Отворено общество" Георги Ангелов.