"Съдът да е арбитър, а не противник на МВР", казва в интервю за "Труд" главен комисар Калин Георгиев, главен секретар на вътрешното министерство. "Трябва във всяка държава съдът да бъде арбитър. Ние от МВР искаме точно това. Нека ни се осигури някаква състезателност. Не може съдът да ни е противник и не може да се дискредитира само едната страна. Видно е, че държавата има някъде проблем, че нещо се е скъсало!", коментира Георгиев освобождаването от ареста на задържаните в операциите "Килърите" и "Всичко коз". За "Всичко коз" той посочва, че това е една стройно организирана престъпна група, в която всеки от участниците има определена роля. Тази група е извършила престъпления, данъчни измами, пране на пари. "Килърите" пък са организирана пирамидална структура, която използва форми и методи, присъщи на мафията. Според Георгиев е несериозно да знаеш какво се случва и да твърдиш, че няма мафия.

"Съдът се изуми, че МВР арестува без никакви доказателства", акцентира "Сега". Съдът нанесе нов тежък удар на МВР вчера, като пусна от ареста съпругата на ексшефа на "Топлофикация-София" Валентин Димитров - Станислава, която бе обвинена в измама. За последните четири дни това е третото съдебно решение, което не признава операции, с които МВР, прокуратурата и премиерът Бойко Борисов се гордеят. За първи път в случая магистратите не само не приеха нито едно от доказателствата, представени от прокуратурата, но и се изумиха защо изобщо е била задържана. Магистратите обявиха, че срещу Димитрова в момента няма абсолютно нищо. И затова не наложиха мярка за неотклонение.

"Между президента и правителството няма напрежение заради кандидатурата за шеф на служба "Военна информация", става въпрос за позиции на две институции, като всяка една счита, че е права", цитира "Труд" изявление на премиера Бойко Борисов, който вчера коментира напрежението между Георги Първанов и военния министър Аню Ангелов отпреди ден. В четвъртък държавният глава обяви, че е научил за номинацията на комодор Валентин Гагашев за шеф на военните разузнавачи от медиите, а Ангелов го опроверга.

Адвокатите на Симеон Сакскобургготски предлагат на държавата извънсъдебно споразумение като най-елегантния начин да се реши казусът с царските имоти в Страсбург, съобщава "Сега". Те са внесли иска в Съда по правата ва човека, с който се оспорва наложения с решение на НС мораториум върху царските имоти. Адвокатите очакват политическо решение, при което цивилизованата и правова държава би потърсила по пътя на споразумението взаимноприемливо решение. Адвокатите, наети да защитават правата на държавата в спора, гледат скептично на такава възможност.

"1 хирург = 1 операция през ден", е заглавие в "Труд". "Хирургът трябва да извършва поне по 150 операции годишно, т.е. да хваща скалпела през ден. Тук не може да се обсъжда дали е събота и неделя, защото операции се правят и по спешност!" Това заяви вчера здравният министър проф. Анна-Мария Борисова. Нормата е изготвена от Българското хирургическо дружество и ще определи кои хирургични отделения в болниците ще продължат да съществуват.

"Заем от МВФ: колкото по-късно, толкова по-зле!", коментира за "Труд" проф. Кръстьо Петков, управител на Национално експертно сдружение ГЛАС. Той напомня, че кризата не признава национални и регионални граници. Изолираните национални политики нямат перспектива. Всеки мъдър и отговорен държавник търси взаимодействие с международните институции. Само управляващите у нас повтарят упорито, че нямаме нужда от заем. В полза на решението за заем от МВФ има сериозна институционна/управленска причина. Това е нарушената дисциплина в управлението на публичните финанси през 2009-2010 г. Може би финансовият министър Симеон Дянков и сие се страхуват точно от това: че един заем от МВФ за България ще бъде предшестван от прецизен и цялостен одит на финансово-паричната система; заемът ще се даде под условие, че всеки нов разход ще бъде одобряван от фонда. Според Кръстьо Петков колкото по-рано се споразумеем с МВФ и ЕС за антикризисен заем, толково по-добре.

"Ще ги вдигаме, няма да ги вдигаме", е заглавие в "Капитал". Отбелязва се, че след почти година обсъждане на десетки идеи и честа смяна на мнението на управляващите как точно да се намали огромният дефицит в пенсионната система кабинетът гласува промени в Кодекса за социално осигуряване през седмицата. Макар и крачка напред, те трудно могат да се нарекат реформа. Няма да решат и основния проблем - недостига на средства за и без това ниските пенсии. Най-едрите промени са увеличаването на стажа за пенсия и на осигурителния период. Сега социалният министър Тотю Младенов предлага реформаторският му страх да се плати от бизнеса и работещите - под формата на по-високи вноски за фонд "Пенсии". Но по-високото облагане на труда означава изземване на разполагаем доход, по-висока безработица и в крайна сметка - по-бавно излизане от кризата. Според автора при сегашното състояние разходите за пенсии могат да се покрият изцяло от осигуровки, ако общата осигурителна тежест стане 50%.

"Най-високата лихва за държавните пари", пише "Стандарт". Парите на държавните предприятия и болници ще се държат в банката, която предложи най-висока лихва. Изборът на банки от държавните фирми ще става и според таксите и рейтинга им. Това предвиждат разработените от Министерството на финансите насоки за избор на обслужващи банки. Правилата се въвеждат, след като по настояване на финансовия министър Симеон Дянков беше направена обобщена справка къде държавните фирми държат парите си. Оказа се, че 60% от средствата се намират в три банки.

"500 лева на месец нужни за оцеляване", отбелязва "Труд". Парите, необходими за нормален живот без лукс на 4-членно домакинство, вече са 1977 лева при 1956 лева през март т.г. За издръжка на всеки член от него са нужни почти 500 лева спрямо 489 лева за предишното тримесечие. Това показва най-новият анализ на Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ за издръжката на живота през юни т.г. Месечните средства за оцеляване на бедните, изчислени на база на потребителска кошница от 77 жизненоважни стоки и услуги, са 185,21 лева на човек. През второто тримесечие на т.г. хранителните стоки са поскъпнали с 1,2% спрямо първото. Минималната заплата у нас продължава да е на последно място в ЕС.

"Наши спецагенти под прикритие зад граница", извежда под глава "Монитор". Двама наши спецагенти са били изпратени преди няколко месеца в Румъния и Гърция. Там веднага са успели да станат част от организирани престъпни групи, занимаващи се с трафик на хора и трансгранично разпространение на дрога. Българските спецагенти са първите, които страната ни изпраща чрез спогодби за международно правно сътрудничество, обясни вчера шефът на международното звено на Върховната касационна прокуратура Камен Михов. Досега, макар законово да е било възможно, подобно мероприятие зад граница не е било извършвано. Заради засиленото сътрудничество между българските власти и европейските разследващи обаче подобни методи ще бъдат използвани и занапред. БТА