Преглед на печата

24 часа

И десни, и леви ще бъдат поканени да станат част от новия политически проект на президента Георги Първанов. 120 известни българи ще получат покани до вторник за сбирка на тема "България на другия ден". Тя ще е на 11 ноември, а близки до президента твърдят, че това ще е представянето на новия му проект. Около 15 души засега са посветени в тайна на новата формация, пише изданието. "Труд" допълва на по-задна страница, че името на проекта е АБВ - "Алтернатива за българско Възраждане".

"24 часа" акцентира върху изказвания на президента Георги Първанов и вътрешния министър Цветан Цветанов. След неколкодневно мълчание президентът реагира на нападките от страна на вицепремиера. Цветанов атакува два пъти Първанов, като първо го обвини, че е покровителствал Алексей Петров, а после и за връзки с шефа на "Килърите" Петър Стоянов - Сумиста. В отговор на нападките президентът зададе пет въпроса към вътрешния министър - Кои политици са имали бизнес отношения с Алексей Петров и кои са техните фирми; Кой, по чие предложение, с какви мотиви и кога привлече Алексей Петров в службите? Кой и защо го назначи в ДАНС? С какви функции и задачи той е бил натоварен; Столичната община имала ли е бизнес отношения със застрахователната компания "Лев Инс" във времето, когато сегашният премиер беше кмет на София, а министър Цветанов - негов заместник по сигурността; Алексей Петров или негови фирми финансирали ли са предизборни кампании на ГЕРБ, или на някой от нейните лидери?

Пред "24 часа" Иван Костов, лидер на ДСБ и съпредседател на "Синята коалиция", споделя мнението си, че президентът Георги Първанов е съвсем близо до главата на "Октопода", "ако не е и част от нея. Цялото му поведение, всичкото му красноречиво мълчание всъщност са защита на организираната престъпност. Хора, свързани с него, негови бивши съветници, бяха стреляни, убивани, какво ли не се случи. Осъществиха най-големите престъпления, заменки, имената се знаят. Той мълчи и се радва на тяхната безнаказаност пред съдебната система Първанов трябва да вземе отношение, ако е представител на обществото. А той не е отдавна. Сам си го каза. И правейки си политическия проект, използва поста си. Ако е президент на всички българи, ще каже „не я искаме тази съдебна система, тя е вредна, не може това нещо да се нарича съд“. И ще ги принуди да действат. Защо не го прави?", категоричен е Костов. Лидерът на ДСБ анализира политиката, която ГЕРБ води. Според него партията завива силно към левия популизъм и с някои свои решения задминава силно БСП по нейното левичарство. В отговор на въпрос Костов коментира и предстоящата пенсионна реформа: "Ще се увеличава тежестта върху хората, които се осигуряват, върху хората със свободни професии, върху всички нас - добросъвестните граждани. За да покрием пенсиите на тези, които не се осигуряват. Не може така! Първо, ще се набие спирачка на легалния и работещ бизнес, второ - ще облагодетелства тези, които не са внасяли и не заслужават да вземат пенсии."

Темата на "24 часа" алармира, че не е ясно кой ще чисти от сняг около 7000 километра от общо 20 000 км шосета в страната. Причината са проблеми с търговете. Преди седмица от пътната агенция признаха, че се молят да не завали, защото закъсняват със сключването на договорите, пише изданието. Въпреки призива обаче първият сняг създаде затруднения на ГКПП Гюешево, където тежките камиони трябваше да се движат с вериги и без ремаркета.

Ако снегът скоро натрупа, блокирани може да се окажат големи области - Варна, Добрич, София, Пловдив, Шумен, Ловеч и други, предупреждава "24 часа".

Труд

В интервю за "Труд" Михаил Миков, депутат от БСП и бивш министър на вътрешните работи, дава оценката си за политическата обстановка в страната. По думите му е рано да се говори за задаваща се политическа криза, "но се вижда друго - разбиват се всички институции, унижава се парламентът, беше измислен и импийчмънт на президента, постоянно има нападки срещу съдебната власт. Всичко това, за да блести образът на вседържеца премиер в цялото му великолепие! Бойко Борисов управлява като вседържец,

без да се съобразява с конституционната рамка. Това може да се харесва на много хора в България сега. В условията на социално-икономическа криза усещането за силната ръка е мамещо. Силовият и зрелищен характер на властта понякога компенсира дефицита на политики. Но защо тогава плащахме цената на прехода 20 години?! Защо изговорихме всичките хубави думи за демокрацията, за да ги отречем днес?!", подчертава Миков в

заключение.

Темата на "Труд" съобщава, че едно от предложения, с които граждани заливат сайта на Държавно-обществената комисия по безопасност на движението е шофьорите над 60 години да се явяват на проверочен изпит на всеки 5 години. На последното си заседание представителите на КАТ и различни институции са разгледали общо 138 идеи - коя от коя по-причудлива - за поправки на Закона за движение по пътищата. "Предложението на гражданите по-възрастната част от населението да минава на проверочен изпит няма как да бъде прието. Факт е обаче, че има проблем с шофьорите над 60 г. и той трябва да бъде обсъждан непрекъснато." Това обяснява пред "Труд" секретарят на Държавно-обществената комисия по безопасност на движението Алекси Кесяков. "С напредването на възрастта, въпреки дългия си опит, те стават не по-малко рискови от младите шофьори. Вниманието им се разсейва, зрението отслабва, доста по-трудно се концентрират. Аз виждам всичко това и по себе си", категоричен е Кесяков. Според него е необходимо за хората на възраст да се направи нещо като курс за допълнително обучение.

Водещите ежедневници отразяват националният студентски протест. "Труд" подчертава, че студентите поискаха личната намеса на премиера Бойко Борисов, за да "предотврати фалита и явната гибел на едни от най-старите висши учебни заведения в България". Около 500 младежи се събраха на протестното шествие, като повечето от тях бяха от академиите по изкуства, които след няколко седмици ще затворят врати. Субсидията за тях бе рязко

намалена, уточнява изданието. "24 часа" се включва по темата с коментар на председателят

на БАН акад. Никола Съботинов - щом няма признание и не се дават пари срещу реформа, спираме я.

Въвеждането на целодневното обучение за първолаците започва да се случва. Това казва в интервю за "Труд" Милена Дамянова, зам.-министър за средното образование. По думите й целта на целодневното обучение е не просто да отглеждаме малките, а да ги подготвим за бъдещето. "В този смисъл този тип обучение е изключително важно, това е инвестиция в развитието на способностите на децата, в насърчаването на таланта им. В първи клас имаме записани общо 63 333 деца, от които на целодневно обучение са 29 071. В София, където има най-много първолаци - 10 044, от тях 3599 са в целодневна форма на обучение. Това е сериозно постижение", категорична е Дамянова.

Сега

След като всичко се изясни с проверката от НАП и се окаже, че всичко е изрядно и прозрачно, министър Цветанов ще излезе с по-добри шансове за президент, коментира в интервю за "Сега" Цветан Сичанов, депутат от ГЕРБ. "Мисля, че той е открит в своите изказвания и няма какво да буди съмнение за нас. Определено стоим зад него", допълва Сичанов.

Стандарт

В интервю за "Стандарт" Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, казва, че ще се създаде нов фонд срещу кризисни моменти в образованието. Фондът ще бъде базата на спестяванията ни, които са около 6,8 млн. Към тях ще се добавят и други икономисани средства, за да стане сумата около 10-11 милиона лева. Ако някъде например трябва да се направят съкращения, за да се оптимизира щатът, ще можем да покрием тези средства. В момента има 7-8 университета, които са в критично състояние и на този етап няма откъде да се даде рамо, казва Игнатов. "Може да им се потърсят пари за обезщетения, ако те тръгнат да съкращават администрация и персонал."

"Българска армия"

информира на първа страница, че парламентът прие Бялата книга за отбраната и въоръжените сили. Проектът предвижда въоръжените сили в края на 2014 г. да бъдат намалени до 37 хил. души. От армията през следващите 4 години ще бъдат съкратени около 8 хил. души и тя ще се редуцира до 26 хиляди.


Новинар

Има много депутати, чието поведение е далеч от нормите на етиката и морала. Вече имаме над 15 случая, свързани с оплаквания от поведението на публични хора, но не можем нищо да направим, казва в интервю за "Новинар" Валентин Николов, председател на комисията за борба с корупцията в НС. По думите му по отношение на етичното или неетичното поведение на когото и да е народен представител комисията не може и няма право да вземаме никакво решение, нито пък да изразява становище. Защото към момента нямаме приет етичен кодекс, заявява Николов. Нужни са санкции за депутатите, които погазват етиката, категорична е и Искра Фидосова, председател на правната комисия в НС.

БТА