"Труд"

Какво се случи през изминалия месец в политическия живот на страната? Отговаря специално създадената група за анализи на "Труд". Тя отчита рязко и бързо политическо пренареждане. "Синята коалиция" на няколко пъти надгражда все по-острите си възражения срещу политиката на кабинета, като гласува "въздържали се" или "против" и открито се дистанцира на законодателно равнище. Най-рязка е смяната в курса на "Атака". Ако в началото на месеца лидерът й Волен Сидеров патетично призоваваше да застанем зад министър-председателя, впоследствие на критика бяха подложени основни параметри в социалната и икономическата политика на правителството. След няколко месеца относително затишие РЗС започна мощна и очевидно добре обмислена кампания срещу управляващите. Президентът Георги Първанов, чиято критична линия към инициативи на кабинета датира отдавна, официално потвърди, че има намерение да подкрепи гражданска инициатива. За първи път самата партия ГЕРБ е застрашена от парламентарна изолация, от липса на надеждни и предсказуеми политически партньори.

Темата на "Труд" е свързана с изследването "Организирана престъпност и корупция: ключови съдебни дела" на фондация "РискМонитор". Прокуратурата има належаща нужда от реформа, която да направи обвинителите по-свободни и обективни в преценките им по делата. Но и отделните прокурори трябва да започнат да носят персонална отговорност, ако са повдигнали изначално ялови обвинения. Макар че полагат сериозни усилия за срочно приключване на разследванията по "знакови дела", прокурорите твърде често се поддават на обществения натиск за бърз финал, сочи проучването. Като изключително негативна се оценява прокурорската практика да се събират само доказателства, които доказват медийно лансираната обвинителна теза и да се пренебрегват задълженията за обективност и безпристрастност.

"Загубената" година беше най-спечелената", твърди в интервю за "Труд" министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Според него времето за дебат в обществото по проекта за пенсионна реформа, когато се чуха всички възможни позиции, не е загубено. "Това, което стана, още не може да се оцени. Мисля, че направихме нещо безпрецедентно. Първо - реформа с визия за следващите 25 г. Второ - укрепваме системата и правим устойчива цялата социалнозащитна мрежа на страната. Трето - даваме възможност за адекватни пенсии. И не на последно място - това става в търсене до последния момент на диалога и максималния консенсус. Мисля, че резултатите от тази работа ще бъдат оценени по достойнство в Европа", казва министър Младенов. В интервю за "24 часа" той отбелязва, че очаква подкрепа от всички партии, като гаранция за сигурни пенсии.

"Пенсионната реформа - ще настигнем ли холандците", коментира още "Труд". Според автора въпреки приказките за балансиране на пенсионния фонд, това няма да се случи. Или по-скоро ще се случи само благодарение на голям трансфер от държавния бюджет. Това се прави в много страни - в преходния период на пенсионната реформа, докато хората натрупат достатъчно средства в личните си пенсионни сметки в пенсионни фондове. Обаче в България трансферът ще продължи завинаги, защото при сегашното разпределение на пенсионните вноски хората никога няма да натрупат достатъчно средства в личните си пенсионни сметки. За съжаление в сегашния си вид пенсионната реформа няма да направи българската пенсионна система като холандската, която заема първо място в световната класация за най-добра пенсионна система.

Социалният министър Тотю Младенов е пример за министър, който може да създаде неприятности на кабинета, цитира "Труд" изявление на лидера на ДСБ Иван Костов. Разбира ли някой от компромиса, който се нарича пенсионна реформа и не съответства на внесения бюджет за общественото осигуряване?", попита Костов и припомни, че Младеновият вариант за реформа е бил друг. Според лидера на ДСБ министърът носи лична отговорност и ако водената политика не отговаря на предлаганата от него, той трябва да си даде оставката.

"Последни сме по учени, първи по полицаи, твърди Първанов", е заглавие в "Труд". "Имам усещането, че българските институции никога не са обръщали така гръб на научната общност", каза президентът Георги Първанов пред учените от БАН на тържествено събрание за деня на народните будители. Първанов се извини на академиците за онова, което не е направил за науката като президент. Учените пък излязоха с обръщение към премиера Бойко Борисов. "Не можем да приемем, че атаките и компроматите към БАН и Софийския университет са реформа", се казва в него.

 

"Сега"

"Правителството сътвори план за реформи без реформи", пише изданието. Дълго чаканата "Национална програма за реформи 2010-2013 г.", която трябваше да трасира пътя на България за бързо развитие до 2020 г., най-сетне е готова. Всяка държава от ЕС е длъжна да представи такъв план в изпълнение на стратегията "Европа 2020". В нашия план за реформи обаче реформи трудно могат да бъдат открити. В проекта, който трябва да бъде одобрен от Министерския съвет и изпратен в Брюксел, е пълно с числа, таблици, графики и пожелания, но липсват ясни стъпки към решителни промени. Целта е до 2020 г. живеещите в бедност да бъдат намалени с 16%, или с 260 хил. души, но не става ясно как ще стане това.

"Борисов е диагнозата на българския преход", коментира вестникът. Управлението на ГЕРБ е добър повод да се постави диагноза на българското обществено здраве като цяло. Ако днес има избори, ГЕРБ ще се представи горе-долу по същия начин, както преди година и половина. Този факт е интересен и показателен, тъй като досега Борисов и хората му определено не са демонстрирали солиден управленски потенциал. Факт е също така, че в момента ГЕРБ няма алтернатива и това се усеща от избирателите. И засега те избират по-малкото зло - може и да са разочаровани от резултатите от управлението, но не виждат коя друга партия би се справила по-добре, а се страхуват да не стане още по-зле. Практиката обаче показва, че подобно "мъртво" вълнение обикновено взема своите жертви на изборите.

Споразумението за пенсионната система не е реформа и утвърждава дефицита на НОИ за години напред, коментираха вчера икономисти, цитирани от "Сега". Според тях обещанието на премиера бюджетът на общественото осигуряване да се балансира до 2017 г. няма да се сбъдне, а проблемите с ранното пенсиониране се отлагат с най-малко 4 години. "Никаква реформа няма, има мимикрия на реформа", заяви икономистът Владимир Каролев от НДСВ. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" пък най-големият проблем е, че до края на 2014 г. се отлага проблемът с ранното пенсиониране, което ще продължи да тежи на системата.

 

"24 часа"

"Експерти на власт - магия, която не се случва", е анализът на социолога Мирослава Радева. Според нея не е ясно какво става с експертното мнение, когато се сблъска челно с политическата воля на лидера, който примерно не иска да губи симпатизанти. Всеки кабинет може да събере достатъчно експертен потенциал чрез съветници и заместник-министри. Според Радева обаче българската изпълнителна власт изпитва непрестанен дефицит от лидери реформатори, които да говорят честно и открито пред хората какви са възможностите на управлението и да не се страхуват да отстояват неудобни позиции, т.е. такива, които са в разрез с обществените настроения. Това се вижда и днес.

 

"Стандарт"

"Ще платим обезщетения за забавените дела", казва пред вестника Борис Велчев, главен прокурор. "Проблемът не е в броя дела, завършили с осъдителни присъди, а в това, че 10-15 знакови имена от сферата на организираната престъпност продължават да се чувстват безнаказани. В интерес на истината ние ги притискаме сериозно. Но това не е достатъчно. Политиката ни към тях трябва да бъде насочена към ефективни присъди, а не към временни ефекти", е позицията на главния прокурор.

 

"Монитор"

Три позиции за пенсионната реформа представя изданието. Доволни сме, че не се отлагат промените. Споразумението за пенсионната реформа е балансирано, смята Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Според Иван Нейков, бивш социален министър, споразумението е добър знак, че най-накрая ще станат ясни параметрите на пенсионната реформа. Целта ни е стабилна система, заявява Мика Зайкова, експерт в КТ "Подкрепа".

 

БТА