Търговските банки в еврозоната трябва най-после да започнат да вкарват в реалната икономика извънредните средства от стотици милиарди евро, които им предостави Европейската централна банка. Това заяви в Мюнхен вчера президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише, който добави: "Напомняме на банките за отговорността им да продължат да кредитират фирми и домакинства с подходящи лихви и в достатъчни размери. Всеки от нас трябва да допринесе - според собствената си отговорност - да може икономиката да продължи да функционира в трудните времена."
Тонът на Трише не бе ултимативен, но според агенция "Блумбърг" в ЕЦБ са притеснени, че вместо да отпускат евтини кредити, търговските банки използват предоставените им средства за подобряване на личния си баланс или ги насочват към други активи.
По време на изказването си президентът на ЕЦБ, която свали основния лихвен процент до 1%, изтъкна, че всяка страна сама ще решава какви лихви да определят централните им банки. Той отхвърли предложената от германския финансов министър Пеер Щайнбрюк идея централната банка на еврозоната щедро да кредитира директно бизнеса, като заобиколи търговските банки.
Данните на ЕЦБ за май показаха рекордно малък ръст на кредитирането за частния сектор. По данни на "Блумбърг" банковите кредити захранват 75% от бизнеса в еврозоната, докато в САЩ и Великобритания този дял е едва около 33%.
Юнската инжекция от 442 млрд. евро от ЕЦБ би имала косвени ефекти върху бизнеса в България, и то най-вече по линия на раздвижването на европейските ни търговски партньори, коментираха анализатори. "Тъй като банките от еврозоната са най-големият източник на финансиране за много от икономиките в Централна и Източна Европа, тези държави би трябвало косвено да отчетат положителни ефекти от масивното парично стимулиране", обясни наскоро пред "Капитал" и другата форма на влияние изпълнителният директор на Райфайзенбанк България Момчил Андреев.