Продължаващото изменение на ландшафти, деградацията на екосистеми и загубата на природен капитал означават, че Европейският съюз не изпълни целта си за спиране на загубата на биоразнообразие до 2010 г. Това е водещо заключение в доклада на Европейската агенция по околна среда за състоянието и перспективите на ОС в Европа. Документът, който борави със статистика за 2008 г., беше представен у нас вчера от Изпълнителната агенция по околна среда, тук предлагам анализ на английския вариант на текста.

Според авторите, новото в доклада през тази година е „задълбочено разбиране за връзката между глобалните мегатенденции и непосредственото състояние на природата“; това от своя страна дава възможност да се разбере характера на грешките на управлението. Увеличението на ресурсната ефективност не е довело до намаляване на консумацията на ресурси и това означава, че покрай продължаващото подобряване на производствените процеси трябва да се променят също и моделите на консумация, оказващи екологичен натиск.

Замърсяването на въздуха и водите в Европа е намаляло, но това не значи, че във всички европейски водни източници качеството на водата е добро, или че чистотата на въздуха в градовете се е подобрила, отбелязва European Environmental Agency. Нужни са още програми против замърсяването. Например шумовото: 40% от гражданите в Европейския съюз /които пък са 75% от населението на ЕС/ денем или нощем са изложени на вредни за здравето равнища на шума.

Читателят вижда бляскав европейски оптимизъм още при изреждането на 10-те ключови послания в доклада The European Environment. State and Outlook 2010. Последното от тях е трансформация, водеща Европа към зелена икономика. Авторите рисуват следния дизайн: „Регулаторът, бизнесът и гражданите могат да вземат по-широко участие в управлението на природния капитал и екосистемните услуги, създавайки нови и иновативни начини за ефективно използване на ресурси и подготвяне на доходоносни фискални реформи. Използвайки образованието и различни социални медии, гражданите могат да бъдат въвлечени в справяне с глобални проблеми ....“

Глобално затопляне и повратни точки

Такъв според авторите на първо място е проблемът на глобалното затопляне и (все още) повтаряната от ЕС цел, че затоплянето на температурата на земната повърхност трябва да се ограничи с до 2 градуса Целзий спрямо пред-индустриалните равнища. В доклада се прогнозират значителни негативни въздействия за околната среда на Европа заради повишаващите се глобални температури, но без да се дават конкретни детайли.

Възможни са и повратни точки, след които настъпва рязка и стремителна, нелинейна промяна на условията, обяснява още EEA. Повратна точка е сравнително нова концепция, отчитаща, че една система може да има повече от едно равновесно състояние и е възможно изведнъж, за много кратко време, тя дае премине в ново състояние. Когато  повратната точка е премината, системата започва да се определя не от времето и външните фактори, а от вътрешната й динамика.

Потенциални повратни точки, идентифицирани за Европа, са загубата на ледена покривка в Западна Антарктида и Гренландия – в Гренландия впрочем има убедителни сигнали, че този процес е започнал. По-неясно е развитието при циркулацията на океанската вода. Части от Атлантическата меридианна възвратна циркулация (Гълфстрийм е топлата й част, която се компенсира с дълбоководно течение на студени води от Арктика към екватора покрай бреговете на САЩ) показва значителни вариации между сезоните и годините, но няма еднозначни данни за устойчива промяна. Загубването на Гълфстрийм може да е противодействие на затоплянето на климата в Европа – но да има опустошителни последици на други места по света.

Други примери за възможни повратни точки са освобождаването на метан при разтапяне на вечно замръзнала почва, дестабилизация на хидратите на морското дъно, бързи трансформации на една екосистема в друга заради промяна в температурите. Шансът някое от тези събития да настъпи през това столетие обаче се преценява като нисък.

За да задържи промените на температурата до 2 градуса Целзий (пиша тези редове и се дивя на човешкия организационен оптимизъм), Европа ще намали изхвърляните парникови газове, заявява EEA. Според агенцията, има и други виновници за затоплянето – като обезлесяване и селско стопанство, но изгарянето на фосилни горива е най-големият фактор за покачване на температурите.

Впрочем тази декларация стои в самото начало на доклада, а в по-вътрешните страници (123 стр.) се обяснява: въглеродните емисии от загубата на гори и превръщането на пасища в земя за производство на храни и биогорива може да са по-високи, отколкото изгарянето на фосилни горива – като се отчете период по-дълъг от 50 години. Нещо повече, ако не се опазят съществуващите блата в Европа, това се равнява на въглерода от пускането на 40 млн. нови автомобила по пътищата на континента.

България

От посочената статистика за 2008 г. се вижда, че България е 16-та страна в Съюза по емисии парникови газове на човек от населението. Това „класиране“ не може да се оцени добре, при положение че Брутният вътрешен продукт на страната ни е едва 40% от средното за Европа. Би могло да се предположи, че както в икономиката, България е в дъното на Европа и по въглеродни емисии. Зад нас, обаче, учудващо остават Италия, Словакия, Испания, Франция, Португалия, Унгария, Литва, Малта, Швеция, Румъния, Латвия.

Мястото на България в различните индикатори на обзорния европейски доклад е систематизирано от Изпълнителната агенция по околна среда. Благодарение на ИАОС разполагаме също така с най-точното до този момент изчисление на спада в емисиите парникови газове при де-индустриализацията след 1989 г. През 1988 г. емитираните емисии са били с 41.9% по-високи, отколкото през 2008 г., когато са 74317.8 гигаграма въглероден еквивалент. От показаната графика се вижда и рязък спад на емисиите парникови газове през 1990 г., още един праг през 1997 г. и относително стабилизиране през последните десетина години. ИАОС изчислява, че енергетиката има най-голям дял в общите емисии на България: 69.5%.

В негативен план трябва да се разглежда и това, че през 2000 г. България е използвала ресурси на човек от населението под средното ниво в Европа. През 2007 г. вече сме надхвърлили средното за Европа ниво – въпреки ниските равнища на икономиката ни.

Заради големия дял на енергията от ВЕЦ, България през 2008 г. е 14-та в Европа по дял на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление. Проличава също, че България има нисък индекс на водна експлоатация, с по-малко от 10% извличане от наличните трайни източници на прясна вода. Както и при емисиите, след 1990 г. средно за Източна Европа използването на вода е спаднало с около 40% - заради по-високата цена на водата, затварянето на някои интензивни за вода индустрии, както и въвеждането на повече водомери.

Като говорим за нашата околна среда и даже природа, не си струва да премълчаваме, че България е на последно място в Европа по третиране на отпадъци /най-висок процент битови отпадъци, които се депонират/. Вярно, статистиката е само до 2008 г., но дали нещата коренно са се променили от тогава? За сравнение, общо за Европа рециклиращата индустрия дава работа на половин милион души и създава 24 млрд. евро продукт, близо 50% от световния обем на отрасъла.

Горите ни са безценни за опазване в Европа

В момента само 5% от горите на Европа се приемат за недокоснати от човека. Най-големите зони със стари гори в Европа се намират в България и Румъния. Загубата на стари гори, в комбинация с нарастващата фрагментация на оставащите горски площи, е обяснението за слабия консервационен статус на много видове, които са важни за Европа – пише EEA.

Тази констатация налага да се върнем към третото от десетте ключови послания на Европейската агенция по околна среда: „За да подобрим ситуацията, трябва да дадем приоритет на биоразнообразието и екосистемите в нашата политика на всяко равнище, особено по отношение на селското стопанство, рибарството, регионалното развитие, кохезията и пространственото планиране“.

Как българите да направим това, ако не като увеличим дела на защитените територии в страната?

Износ на екологично налягане

В Европа антропогенният натиск върху природата се стабилизира, но остава изключително висок и продължава да води до деградация на природната среда. Индикаторите в това отношение са безспорни, макар и непривични за окото на традиционния икономист. Броят на горските птици е намалял с 15% спрямо 1990 г., като след 2000 г. се наблюдава стабилизация. Популациите на ливадните пеперуди са намалели средно с 50% за същия период.

В Европа протича процес на загуба на почви, като водната ерозия годишно засяга 115 млн. хектара, или 12% от територията на Съюза. Ерозията от вятъра засяга други 42 млн. ха. З милиона са обектите, които са потенциални замърсители на почвите в Европа /например с тежки метали или минерални масла/.

Увеличава се и броят на чуждите биологични видове, навлизащи в екосистемите на Европа от други биогеографски райони. От 10 000 биологични видове – пришълци на Стария континент, 163 вида са квалифицирани като инвазивни, тоест нанасящи щети на местното биоразнообарзие и на човешкото стопанство.

Голямата политика на Европа днес се старае не само да ограничи вноса на екологични проблеми, но и да спре износа на антропогенен натиск в останалите региони на света – както по отношение на парниковите газове, така и с вноса на храни и търсенето на биогорива. Екологичният баланс на Европа със света за 2008 г. е дефицит от 67 милиона тона биомаса /126 млн. тона износ и 193 млн. тона внос/, 14 млн. тона произведени стоки /износ 207 млн. тона, внос 221 млн. тона/ и почти 1.2 млрд. тона горива, заради вноса в размер на 1384 млн. тона.

Демографските перспективи и прогнозите за разполагаемия доход все пак показват, че екологичният дефицит на Европа ще намалява във времето. Населението на Европа /целия континент/ ще намалее от настоящите 729 млн. души до 691 млн. души, според умерения сценарий за 2050 г. Междувременно според преценката за консумацията на Европа през 2050 г, средната класа ще се свие от настоящите 70% до близо 60%.

Отвъд БВП

И накрая, нещо за ценители: Според европейската екологична агенция, следва да се отиде отвъд БВП, чрез създаване на мерни единици, които показват не само какво сме произвели през миналата година, но и състоянието на природния капитал, което определя какво можем да произведем сега и в бъдеще. Тези мерки ще включват и две други характеристики: загубата на невъзобновими природни ресурси и създавания от тях доход, и деградация на екосистемния капитал с отчитане инвестициите за поддържането на сегашния капацитет на екосистемни услуги.

Достоверното измерване на обезценяването на природен капитал изисква отчитането на много функции на природните екосистеми, така че мениджмънтът на една функция да не води до деградация на други. При управлението на екосистемите целта е не да се поддържа неизменен потокът на дохода, а да се поддържа капацитетът на екосистемата за предоставяне на услугите си в тяхната пълнота, „китка от услуги". Затова във всяка оценка на екосистемната деградация трябва да се включват и разходите за възстановяване: на добиви от земеделието, на зелената инфраструктура, за намаляване на замърсяването.

„Методологията вече се тества в Европа“.