Иво Прокопиев е председател на УС и основен акционер в Алфа финанс холдинг, група от 60 компании в областта на финансите, индустриалните минерали и недвижимите имоти в България и други 7 страни от Югоизточна Европа. Председател е на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/.

Как очаквате да се отрази световната финансова кризата на България?

Ето един виц за начало. Как изглежда балансът на една банка (не в България) по време на криза:

„On the left side – nothing is right; on the right side – nothing has left”. Не може да се преведе директно, но е много точен.

Безспорно най-много и най-пряко е засегнат финансовия сектор – банките, инвестиционните посредници, в малко по-малка степен застрахователите. За съжаление проблемите с ликвидността на банките се пренесоха и върху фирмите от реалната икономика. Най-бързо беше засегнат сектора на недвижимите имоти и строителството, защото там нуждата от финансиране е най-голяма.

Производството е по-инерционно. Там спадът ще се види в последното тримесечие и основно следващата година. В момента целият свят се готви за рецесия. Инвестиционните проекти се замразяват, съкращава се персонал, намалват се разходи. Със сигурност ръстът на БВП ще спадне, може би наполовина, безработицата ще се увеличи, ще има фалити.

Как ще се отрази кризата на вашата индустрия и на вашия бизнес?

Всяка криза е и възможност. Кризата действа като естествен подбор. По-слабите проекти отпадат, по-неконкурентните фирми също.
В „Алфа финанс холдинг” сме преживяли три изключително тежки кризи досега – хиперинфлацията в България през 1996, руската криза през 1998 и края на интернет балона през 2000-2001. Чувството е познато, важното е да няма паника и да се използват всички възможности за смекчаване и евентуално за извличане на ползи от ситуацията. Такива възможности ще има много. Убеден съм в това. Поне в нашата фирма сме подготвени за криза. Сега отношенията с партньорите са много по-важни от договорите. Болката трябва да се споделя и от двете страни.

Какво може да направи правителството, за да се предпазим от кризата? Закъснява ли то с намесата си или ситуацията е извън обсега му на действие и единственото, което ни остава, е да чакаме? Дали бизнесът е доволен от реакциите на властимащите или смятате, че те биха могли да бъдат упрекнати в пасивност и неадекватност?

На първо място да не вкарва голове в собствената си врата. Сега вече по-ясно се вижда пълната абсурдност на 50% увеличение на цената на природния газ – огромен вътрешен шок, добавен към срива на всички пазари навън. КРИБ заедно с КНСБ и БТПП предупредихме за това още преди месец. Хубаво е сега да се публикува протокола от заседанието на тристранния съвет по темата.

Като цяло, според мен правителството има известен комплекс от кризи. То всячески се опитва да стои встрани от всички конфликти и непопулярни решения. Това е рефлекс, придобит от вътрешните проблеми с престъпността, корупцията, съдебната система, негативните доклади на ЕК.

Световната криза е нещо съвсем различно. Обективно погледнато българското правителство няма никаква вина за това, което ни връхлита. То обаче носи отговорност да реагира мащабно и своевременно.

Трябва да си създадем буфери. Вътрешните резерви са първата преграда – намаляване на минималните резерви на банките в БНБ, обратно изкупуване на ДЦК от фискалния резерв, предоставяне на депозити от фискалния резерв на банките, намаляване на данъците, по-бързо връщане на ДДС – това са все добри и възможни мерки за вкарване на ликвидност в системата на икономиката.

Ако обаче не са достътъчни? Трябва да имаме второ ниво на защита, ако ситуацията се задълбочи. Трябва ни резервен план за сценария на твърдо приземяване на икономиката. Имаше една много важна конференция през миналата седмица, годишната среща на бизнеса с правителството. Там вицепрезидентът на групата на Световната банка предложи да се създаде временна контактна група между правителството, БНБ, КФН, търговските банки и индустрията. Навременната информация и бързите решения са особено важни, защото една от характеристиките на настоящата криза е, че тя се развива изключително бързо и мащабно.

Имаме нужда от рамкови споразумения с ЕЦБ и МВФ за финансова подкрепа. Не че нямаме достатъчно резерви. Финансовите пазари трябва да знаят, че имаме външна подкрепа, тогава наистина вътрешните резерви ще ни стигнат и външна помощ няма да ни трябва. Смятам, че изявленията че България си има резерви и ще се оправя сама бяха прибързани и неправилни. Нито една държава в света в момента, дори САЩ, не може да се оправи сама.

Какво може да направи бизнесът, за да се/ни предпази от кризата?

Бизнесът трябва да оцелява. Ще има съкращения на персонал, внимателно следене на всеки разход, но това е нормално. Няма да се учудя, ако безработицата се върне на нива 9-10%. В Испания очакват 12% безработица. Голям успех ще бъде, ако няма значителни фалити и се отървем само с уплах.

В същото време икономиката трябва да се прочисти от структури, които от години създават само загуби и трупат неразплатени задължения. Такъв пример е Кремиковци. За всички е ясно, че при сегашния срив на цената на стоманата, ситуацията там е безнадеждна и закриването е неизбежно. Един от положителните резултатите на кризата ще бъде, че ще принуди управляващите да вземат непопулярните решения, които са отлагани с години. В този смисъл аз подкрепям твърдата позиция на правителството за поетапно затваряне на комбината.

Според някои изказвания, бизнесът вече е взел своите мерки и то преди месеци. Ако това е така, значи вече можем да кажем кои действия са работещите в тази ситуация и кои - не. Бихте ли могъл да посочите конкретни стъпки, които спомагат на дружествата да работят в условията на затегнато финансиране отвсякъде?

Големият проблем е с достъпа до финансиране. В момента практически няма достъп до нови банкови кредити, а в същото време цената на старите кредити расте. Банките и реалния сектор трябва да намерят баланса и да продължат в някакви рамки обичайния бизнес помежду си, в противен случай не само ще имаме забавяне на развитието, но и спад.

В КРИБ сме предприели известни действия в тази посока.

Съзирате ли някаква опасност от преекспониране на кризата и спекулации с нея? За какви опасности да се оглеждаме – банките и лихвите, имотите, инвестициите на борсата?

Не, засега мисля че по-скоро нещата са в границите на нормалното. Всъщност това, което става в света е много по-опасно, отколкото представата за кризата вътре в България. Не може дастава дума за преиграване и спекулации, по скоро за подценяване на мащабността и сложността на проблема.

Смятате ли, че кризата ще отсее мениджърските екипи и дали тези, които вече са преболедували бурите от 90-сетте години ще покажат, че са си извадили поуки от тогава и ще се справят по-успешно с настоящата криза?

За голяма част от предприемачите и мениджърите в България това ще е първата криза. Най-вероятно това ще бъде най-голямата криза в техния живот. Всички ще преживеем уникално трудни и в същото време интересни времена.

Казват, че само шепа фонд мениджъри ще преборят финансовата криза. Според вас кои /като личности или бизнеси/ ще излязат по-богати или незасегнати от нея?
Никой не е абониран за успеха. Видяхте, че дори инвеститори като Уорън Бъфет и Джордж Сорос понасят тежки загуби. Големият губещ ще бъдат данъкоплатците и спестителите в целия свят, които в крайна сметка плащат цената на тези спасителни мерки.

Какво ще се случи в дългосрочен план?

Очаквам поне две много трудни години за икономиката, догато финансовия сектор заработи нормално. На капиталовия пазар ще му трябват може би 4-5 години за да се възстанови до най-високите нива от началото на тази година.

България има все още шанс (намаляващ) да изпъкне само със забавяне на икономическия растеж. Трябва обаче правителството, централната банка, бизнеса и търговските банки да си говорят много по-често и по-откровено. Проблемът е общ и решенията са общи.

* Материалът не е препоръка за покупка или продажба на акции