Управляващите не видяха проблем в това, че не успяха да преодолеят ветото на президента Росен Плевнелиев върху текстовете в Закона за чужденците, с които се улеснява даването на статут на постоянно пребиваващ или гражданство срещу инвестиции.

„Не сме били изненадани, защото „Атака" бяха заявили, че ще подкрепят ветото, така че... Бежанците нямат нищо общо с този закон. Така или иначе трябва да се стимулират чуждестранните инвестиции и това беше един от опитите и начините това да се случи. Трябва да се прецизират детайлите. Така или иначе целта е тази - да се привлекат инвестиции", заяви Четин Казак от ДПС.

„Няма нищо трагично в това, което се е случило. В крайна сметка математиката е такава, че ние имаме 120 народни представители, които подкрепят кабинета и които са мнозинството. За пореден път се вижда, че нямаме Тройна коалиция, както нашите опоненти от ГЕРБ се мъчат да внушават. За „Атака" това е една кауза, свързана с чужденците вече 7-8 години, така че нормално е те да заемат подобна позиция, каквато днес направиха в Народното събрание. Естествено, оттук нататък отново ще се вкара законът с прецизиране на текстовете, тъй като моето мнение е, че има как да бъдат стимулирани подобни инвестиции в България от чужденци и е неразумно те да не бъдат използвани и да не се разкрият възможностите за работни места и за капитали в страната ни", допълни Борислав Гуцанов от левицата.

От ГЕРБ заявиха, че е добре да се погледнат отново мотивите на президента и да се открие в тях смисълът за наложеното вето.

Партия „Атака" бе твърдо против възможността да се дава гражданство на чужди граждани. В началото на ноември Плевнелиев наложи вето, защото с текстовете се позволяваше постоянно пребиваване и българско гражданство да се дават само заради финансови аргументи.

 

С промените се създава възможност чужденец, гражданин на трета страна извън ЕС, да получи право на постоянно пребиваване в България, ако е вложил сумата от 1 млн. лева в българска лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години. Приетата разпоредба не е нова. Този текст действаше до началото на 2013 г., когато бе отменен по съображения за защита на националната сигурност и поради предоставени данни от службите за сигурност за съществуващи порочни практики за заобикаляне на закона.