Българинът е съпричастен с протестите, които огласят Wall Street, но едва ли би окупирал "Три уши" - улицата, на която се намира борсата в София. Ако в Америка хората се настроиха срещу банкерите и ги обвиниха за кризата, то у нас хората искат по-скоро да се спазват демократичните им права.

Това каза в интервю за предаването ИконоМикс на Дарик радио главният редактор на DarikFinance.bg Димитър Събев. Според него единственият протест, който няма да се увенчае с успех, е този на хората в Гърция. Тяхната позиция е разбираема, но недоволството им трябва да е насочено към политиците и към европейските институции, позволили на ситуацията да се разрасне до такива застрашителни мащаби.

Протестите, на които ставаме свидетели през последните няколко месеца, безпрецедентни ли са и до какво ще ни доведат?

Според мен те не са безпрецедентни доколкото през 80-те години и в края на 70-те години също имаше протести. Да не говорим за протестите от 1968 година! Говорим за западния свят. Те са израз на нежеланието на хората да приемат, че реалността, която политиците заявяват, е тяхната реалност. Реалността на ниските, намаляващи социални придобивки, на стагнираните заплати, на пълзящата инфлация. Хората, които работят здраво и смятат, че имат демократични права, не са съгласни с това.

За нас тази вълна е малко нова. Тя е най-силната от Втората световна война насам. Но за нас, българите, тя е по-неочаквана, защото първо през годините на социализма ние нямахме информация, после през първите години на Прехода нашите възгледи и икономически  представи бяха манипулирани и сега за пръв път заставаме лице в лице с това, че работещите хората в капиталистическия свят имат права и трябва да се организират, за да се борят за правата си.

Смятате ли, че масово българинът се вълнува от тези просети, които е случват на Запад и тези протести ще доведат ли до някаква промяна?

Лично според мен българинът се вълнува от тези протести. Надали той ще излезе на улиците както пред 97-ма година, но вълнение и съпричастност със сигурност има. То е малко домашно, битово, хората са свикнали с радиостанцията в колата и телевизора вкъщи. Но те изразяват емоция и трудно мога да си представя, че в голямата част от случаите тяхната позиция е укорителна и съответстваща на официалния тон, който заклеймява тези неща като израз на  деструктивен, а не на градивен импулс.

А що се касае до промяната, всяка приказка има щастлив край.

Тоест, макар и да не сме сигурни, че подобна форма на протест ще доведе до нещо положително,  това не значи, че тези движения не би трябвало да набират все по-голяма сила?

Аз искам да кажа, че тези протести са в голямата си част демократични.  Те са извън партийни, те са силни и влиятелни. Дори и да не са масово посетени, те дават един сигнал, че има достатъчно много хора и те са склонни да се организират и не мисля, че са предмет на укорения. 

Сега, британските размирици бяха изцепки, но ние британските младежи си ги знаем какви са. Що се касае до гръцките протести, там си мисля, че има голямо основание населението и народа да недоволства, защото беше свикнало на един доста висок стандарт на живот, а сега му казват, че дължи 350 млрд. евро, което е като гръм от ясно небе. Не само с протестите по улиците, но и с цялата си мисловна дейност гърците сега ни казват, че това е нежелателен, обременителен дълг.

Обременителен, но през последните 20 години са живели значително добре и си дават сметка за това. Тогава защо да е основателно да протестират? Не е ли редно да си кажат така: Случилото се - случило се, ясно е, че ще се вземат крути мерки, ясно е ,че ще се отрази на масовия жител. Нужно ли е и да протестират в такъв случай?

Не знам как ще ви прозвучи това, но има случаи, в които населението бива подвеждано да консумира. Същият е случаят в САЩ, където знаете, че американското население се бори със затлъстяването и  и други проблеми от здравословно естество. То едва ли не стана спасител на на световната икономика защото трябваше да консумира, за да поеме целия търговски излишък на Китай и да обере излишъците на Япония, Корея и малкия прираст на Германия в индустриалните стоки. Така че по същия начин не трябва да виним гърците, че са им показали баницата. Трябва да виним гръцките политици, които позволиха това през годините и да си зададем въпроса каква е тази европейска институционална структура, която ще позволи това нещо да се случи.

Така че аз смятам, че гръцките протести са разбираеми, те не са неоправдани, те обаче няма да се увенчаят с успех. Протестите, които са в центъра на мисловния икономически свят, на мравуняка, както се казва, в Ню Йорк и Лондон, аз мисля, че те са навременни и ние трябва да се чувстваме по някакъв начин съпричастни с тях и дори да ги подкрепяме.

Да ги подкрепяме как? Окупирайте „Три уши“ в София?

И аз си го мислех това, но ако се прави това там, то трябва да се направи с идеята не за по-слаба активност, а за по-голяма активност, защото фондовата борса е един мощен инструмент за икономическо развитие. Фондовата борса е един пренебрегван в България инструмент и аз си мисля, че финансистите трябва да окупират „Три уши“  и да издигнат плакати: „България -  повече икономика, по-стабилни финанси!“.