Икономиката е адаптивно същество и може да се приспособи към всякакви санкции. Финансовите санкции вече оказаха влияние върху Русия. Сега те започват да влияят и върху бюджета на страната. Технологическите санкции обаче са много по-силни. След няколко години ще видим ефекта от тяхното въздействие, коментира в интервю за Deutsche Welle Сергей Алексашенко, старши научен сътрудник в американския изследователски институт Brookings.

Заради наложената забрана за внос на западни хранителни стоки, рафтовете на руските магазини се напълниха вместо с европейски сирена с руска продукция, която обаче не съдържа никакви животински мазнини. В този случай адаптирането към новия режим означава по-лошо качество на живот. Санкциите обаче няма да съсипят икономиката, смята Алексашенко.

Навремето цялата икономика на Съветския съюз беше построена на този принцип. Така че има опит в "заместването на вноса" в продължение на 70 години. Този опит обаче доведе до колапса на икономиката и рязко влошаване на качеството на живота. Сега руските власти ще изхарчат много пари за реализацията на същата идея и няма да постигнат нищо.

Като пример Алексашенко посочва заместването на вноса във военната промишленост. Може би руските спътници ще бъдат най-големите в света, но от икономическа гледна точка разходите за военната промишленост са безсмислени.

А що се отнася до гражданските отрасли, то има един критерий, който функционира безотказно по цял свят - ако си в състояние да произведеш конкурентоспособен продукт за външния пазар, то той ще се наложи и на вътрешния. Този критерий обаче не функционира в обратната посока. Можеш да затвориш пазарите си, казвайки, че родното сирене е по-качествено от френските и италианските сирена, но не можеш да излъжеш потребителя.

Опитите на руските власти да привлекат капитал от Китай са обречени на неуспех по две причини, смята Алексашенко. В Китай са в сила много строги валутни ограничения и износът на капитал се контролира от властите. Местните китайски компании още могат да вземат заеми в юани. Теоретично и руските фирми могат да получат заеми в юани, но не могат да ги конвертират в долари.

Цялата китайска икономическа политика е построена на базата на китайските интереси и всички действия на властите са насочени към тяхната реализация. В дългосрочна перспектива Китай има нужда от осигуряване на природни ресурси. И в лицето на Русия китайците виждат доставчик на петрол, който е съвсем близо до тях посочва Алексашенко.

Всички опити за оценка на ефекта от санкциите са относителни. През ноември и декември 2014 година, когато рублата падаше с катастрофална скорост, имаше три фактора с приблизително следните пропорции: 50 процента загуби от финансовите санкции, 30 процента загуби от падащата цена на петрола и 20 процента загуби, вследствие на грешки на Централната банка на Руската федерация. Ако разгледаме периода между октомври 2014 и април 2015 година съотношението вече е друго, а именно 40- 40- 20 процента. А ако вземем второто тримесечие на 2015 година съотношението вече е в полза на петрола.

Косвеният ефект от западните санкции е в това, че руското министерство на финансите не може да излезе на капиталовия пазар и да заеме достатъчно пари, за да покрие дефицитите. А това усложнява планирането на бюджета. При тези условия цялата надежда е в Резервния фонд, но средствата в него са ограничени. Затова трябва да бъдат съкратени разходите и инвестициите. Трябва да бъде прекратено индексирането на заплатите и пенсиите, което от своя страна води до задълбочаване на икономическия спад. Ефектът от западните санкции днес е много по-силен, отколкото очаквахме преди половин година, категоричен е Алексашенко.