Страната ни се оказа първа в Европа по разходване на пари за лекарства с 20,4% от общите средства в системата. Информацията сподели за Дарик бившият шеф на Столичната здравноосигурителна каса и настоящ здравен експерт от партия "Нова алтернатива" д-р Веселин Иванов. Кой е моментът, след който, според Иванов, здравната ни система се насочва в отрицателната посока, към която продължава да се стреми и до днес. Кои са причините това да се случи, както и защо експертът представи средствата в сектора, определени за 2013 г. като един "социално слаб бюджет", ето какво каза д-р Веселин Иванов:

Кажете ми, каква е Вашата оценка за бюджета за следващата година в системата на здравеопазването?

Когато говорим за бюджет на здравеопазването, е необходимо да имаме предвид бюджета на Министерството на здравеопазването и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В бюджета на Здравното ведомство за 2013-а са предвидени 368 млн. лева. От тях 45 млн. са от собствени приходи и 326 милиона се предоставят от държавата. Причината за това е, че доста от дейностите на министерството се прехвърлят към касата. Изводът от цифрите, които се представят, е, че спрямо предходни години днес се дават със 100 млн. лв. по-малко за ведомството, което означава - с 26 на сто по-малко финансови средства. При Националната здравноосигурителна каса обаче планираните средства са 2,377 млрд. лева, от които 1, 253 млрд. се разходват за болнична помощ. В сравнение с минали години тези пари са с милиард и 168 хиляди по-малко. С 3 млн. се увеличават средствата за първичната извънболнична помощ и със 7 млн. за специализираната извънболнична помощ. За медико-диагностичните дейности и за денталната медицина обаче финансови средства не се предвиждат. Има и една друга интересна цифра, че за капиталови разходи се дават повечко пари на касата - от 5,7 млн. за 2012-а година, парите нарастват общо на 7 милиона. И така НЗОК получава със 163 млн. повече средства в новия бюджет. Причините са, че в касата се прехвърлят дейности на министерството, свързани с провеждане на имунизации, с инвитро процедури, с реанимация и с анестезиология. И тъй като този вид дейности са изключително скъпи и затова смятам, че тези пари няма да са достатъчни. Ако, например, възникне една епидемия, която е свързана със заболяване, което е включено в задължителния имунизационен календар, трябва да се търсят допълнителни пари и се чудя откъде ще дойдат тези финансови средства. А 163-те милиона, за които по-горе подчертах, всъщност са парите, които с едно предходно решение трябваше да бъдат прехвърлени към ведомството. Една част от тях бяха дадени на министерството, конституционният съд обаче каза, че това е незаконосъобразно и останалите 100 млн. останаха. И тъй като от тях петдесет и няколко млн. са останали в бюджета, ето ги 163-те милиона, предвидени за касата.

Държа обаче да кажа и нещо друго. Какво се случва с неосигурените българи? Техният брой средно е около 1,5 млн. Само, че бройката няма да бъде уточнена, докато не се изгради една истинска информационна система, чрез която да може да се упражнява сериозен контрол. Но в тази цифра от неосигурени лица се включват както социално слаби хора, така и безработни, които не са в състояние да си заплащат предлагания вид медицинска помощ тогава, когато имат нужда от него. И когато имаме социално слаби и те трябва да получат необходимата помощ възниква въпросът - кой ще плати за тези хора? От тази гледна точка аз смятам, че или трябва да се предоставят допълнителни финансови средства на Министерството на здравеопазването, за да може то да компенсира разходваните финансови средства на болничните лечебни заведения, или пък - на Социалното министерство. По този начин болниците няма да натрупват финансови задължения ако лекуват здравно неосигурени лица.

Следните изводи, които могат да се направят е първо, за мен този бюджет е един социално слаб бюджет. Малки са и разликите от предходните години по отношение на бюджетите, което означава, че не са заложени финансови средства за провеждане на една структурна реформа, както и за развитие на здравноосигурителния модел. По отношение на лекарствата също не се води една истинска лекарствена политика. Поради тази причина проблемите, които съществуват и към настоящия момент, според мен ще продължат да съществуват и при изпълнението на бюджет 2013, както за министерството, така и за касата. Смятам също и, че прехвърлянето на функции от едната към другата институция не трябва да се случва, защото е недопустимо.

След прехвърлянето за ведомството остават спешната помощ, психиатричната помощ, трансфузионната хематология и трансплантираните. И след като министерството има със 100 млн. по-малко, тогава как ще се осъществяват нещата? За извършване на трансплантация са предвидени от 40 до 70 млн., в зависимост от вида й. А доставянето на кръв и кръвни продукти са изключително скъпи дейности, психиатричната помощ е изключително важна. Дочувам, че се предвижда увеличение на заплатите за лекарите, които работят в психиатричните лечебни заведения, но това не е достатъчно, защото психично болните се намират в заведения, в които трябва да имат относително добри условия за живот. Ако обаче отидем и проверим повечето от тези заведения, ще разберем в какви условия се намират. Така, че според мен и тук трябва да се дадат пари, но такива няма.

Вие сте в системата на здравеопазването от 1999 година. Споменавате обаче, че нещата тръгват в лоша посока още от 2003 г.?

Да, нещата тръгнаха надолу, защото започна промяна в управлението на Националната здравноосигурителна каса. Какво се случи - първо, че много хора смятат, че НЗОК е банка. Тя обаче не е банка. Защото в нея влизат пари от здравноосигурените лица, обработват се, оценява се видът и обемът на дейността, която е извършена от лекарите и въз основа на това се заплаща. Просто парите преминават и се контролират от тази институция, която трябва да бъде обществена. Но с решение на парламента вече управлението е надзорен съвет, общо събрание и управител с подуправител. А при създаването на касата управлението беше общо събрание, управителен съвет, контролен съвет, директор. Втората много сериозна промяна бе, че голяма част от служителите бяха одържавени. Третата промяна е, че голяма част от парите на касата под формата на фискален резерв бяха отнети от държавата. Това са милиард и половина.

Къде сме в Европейския съюз по разходване на средства за лекарства?

През 2010 година беше променен механизмът за договарянето на лекарства. Министерството прехвърли своите функции на касата и на болничните лечебни заведения. И какво се случи? НЗОК договаря цените на лекарствата с производителите с 20 процента отстъпка, а съгласно промени в Закона за обществените поръчки болничните лечебни заведения си купуват лекарствата чрез провеждане на търгове от търговците на едро. А те предлагат пределните цени на лекарствените продукти. И, всъщност тази отстъпка, която се прави от касата, не може да се компенсира. Затова, защото ако пресметнем, се получава една разлика от 50 до 100 лева на опаковка. И тези разлики, които се получават в парите, са за сметка на касата. Те са дефицит за нея. Поради тази причина и средствата, които се дават за лекарства, са огромни. В момента най-малко пари за лекарства се дават в Дания - 7,4% от общите публични средства. С 20,4% е България, на последно място по разходване на общите публични средства за лекарства. Само за периода от 2009 г. до 2012 г. са разходвани за лекарства между 250 и 300 млн. лева. Това е нещо страшно.