Не всички влогове в кипърски банки ще бъдат защитени когато се пристъпи към спасяване на страната, става ясно от секретен меморандум за действие, изтекъл на страниците на Financial Times. Може да пострадат и инвеститорите, които притежават гръцки Държавни ценни книжа.

 

Предложенията за действие в меморандума са няколко, като и трите включват мерки, които да доведат до намаляване на банковия сектор, който в момента е осем пъти по-голям от икономиката на страната. Въпросите, които следва да се разрешат, са чии интереси да бъдат гарантирани със спасителните планове - на депозантите или на кредиторите и пълен или частичен да бъде спасителния план за Кипър.

 

Едното от предложенията е да бъде отпусната помощ в размер на € 5.5 млд., което е три пъти по-малко, отколкото бе разчетено, че ще бъде необходимо на страната - € 16.7 млрд. Това ще доведе до значително понижение на външния дълг на страната от 140% от БВП на 77% от БВП.

 

Това обаче ще доведе до загуби за хората, депозирали пари в кипърските банки и особено за руските инвеститори, които през последните години намираха данъчно убежище там. Именно заради тях темата "Кипър" поражда напрежение в Германия, защото европейските данъкоплатци не желаят да спасяват спестяванията на руските олигарси.

 

Ако се допуснат загуби за депозиторите обаче е възможно това да доведе до проблеми в банковите системи на други страни.

 

Друг вариант за действие, описан в секретния меморандум, е извършване на 50% опрощаване на държавния дълг към облигационерите, което ще направи така, че финансовият сектор ще се свие с една трета до 2015 година. Това обаче е драстично и може да доведе до нова криза в еврозоната.

 

Вариант е и да се пристъпи към намаляване на банковия сектор наполовина през следващите 10 години. Това може да бъде постигнато чрез редица от мерки, сред които и вдигане на корпоративния данък на 12.5% от сегашните 10%, вдигане на данъка върху доходите до 28%. Освен това може да се предоговори дълга за € 2.5 млрд. , отпуснат от Русия през миналата година.

 

Третата възможност е Кипър да продаде закъсалите си банки на Европейския Стабилизационен Механизъм, който да ги рекапитализира.

 

Макар да е по-малък от спасителните планове за Ирландия, Португалия или Гърция, фондът, събиран за Кипър се оказа изключително труден за договаряне защото в зависимост от размера му ще се надуе съотношението на дълга към Брутния вътрешен продукт на страната и така ще се достигнат нива, които не са устойчиви по дефинициите на организации като Международния валутен фонд, например.

 

Ако на Кипър бъдат отпуснати € 16.7 млрд., това ще направи дълга на страната в размер на 140% от БВП до 2015 година, с което страната ще оглави класацията по задлъжнялост в еврозоната, като се изключи Гърция, разбира се.