Като цяло икономическият растеж в Централна и Източна Европа е под очакванията през първото тримесечие на годината. Негативните тенденции са определящи за региона, според анализ на Райфайзен Банк Интернешънъл.

 

Според документа, озаглавен “Стратегии за Австрия и ЦИЕ”, ситуацията в ЦИЕ не е претърпяла особени промени през второто тримесечие. Повечето от данните за индустриалното производство през пролетта сочат, че то е в процес на оттласкване от дъното. Все пак, водещите индикатори подхранват умерено по-големи надежди за лек ръст на БВП през втората половина на годината. Въпреки това, умерените темпове на растеж на БВП няма да се наблюдават отново до 2014 г.

 

Намалихме очакванията си за някои отделни държави като Русия и Украйна, и по този начин прогнозата ни за реалния ръст на БВП за целия регион през идната година е около 2.3%, което все още е значително под потенциала“, коментира Петер Брециншек, директор на Райфайзен Рисърч.

 

Низходящата тенденция на лихвените проценти в ЦИЕ и Турция бе съпътствана от изключително експанзивна монетарна политика от страна на ЕЦБ. Спадовете в нивата на инфлацията ще позволят допълнителни намаления на лихвените проценти до края на годината, но те се очаква да спрат през следващите шест месеца, поради глобалните дебати за ликвидността, както и предвижданото съживяване на икономическата активност и инфлацията.

 

До пролетта, намаляващите диференциали на лихвените проценти бяха подкрепени от входящи краткосрочни капиталови потоци, но в краткосрочен план, тези потоци от “горещи пари” се очаква да се обърнат и по този начин да доведат до напрежение върху валутите в ЦИЕ. Все пак, до края на годината, отново очакваме по-добри нива на съотношението с еврото”, счита Брециншек.

 

Докато спадът в доходността на повечето държавни ценни книжа на страните от ЦИЕ отразява позитивната страна на глобалното предлагане на ликвидност, капиталовите пазари са засегнати от негативния сентимент по отношение на развиващите се пазари. В частност, големите борси в Русия и Полша са повлияни от този процес, а от началото на годината Унгария, Хърватия и Румъния успяха да се задържат леко над повърхността.

 

Дискусиите за промяна на политиката на Федералния резерв ще окажат негативно влияние и върху пазарите в ЦИЕ. Отначало капиталовите пазари в цяла Източна Европа ще претърпят период на корекции, но условията би трябвало да се подобрят към края на 2013 г. поради очакванията за раздвижване на икономиката”. Това е прогнозата на Брециншек за второто полугодие.

 

По отношение на държавните ценни книжа, негативното влияние на международните капиталови потоци се балансира от позитивното развитие при лихвените проценти на местните пазари. Руските правителствени и корпоративни облигации предоставят атрактивни възможности за възвращаемост за период от 3 до 12 месеца. Полските и румънски държавни ценни книжа също са с препоръка за покупка за срок от 2 до 6 месеца.

 

Присъединяването на Хърватия към ЕС предоставя дългосрочни възможности за борсата в Загреб. Най-добре представящият се индекс през първото тримесечие - хърватският CROBEX10, отново отчете спад през второто тримесечие. Борсата страда от хронично слабия растеж, тъй като икономиката продължава вече 5 години да бъде в рецесия. За 2013 г. очакваме спад на БВП от 0.5%, анализира Брециншек най-новия член на ЕС. Хърватското присъединяване към ЕС предоставя дългосрочни възможности за борсата в Загреб. Подобрението на възприятието за риск на Хърватия, заедно с напредването на процеса на конвергенция, вероятно ще даде своите плодове в дългосрочна перспектива под формата на нарастващи капиталови потоци от чужбина. Все пак е рано, тези позитивни фактори да окажат влияние.

 

Анализаторите от Райфайзен Центробанк предвиждат, че както австрийския капиталов пазар, така и борсите в Централна и Източна Европа ще отчетат странични движения през летните месеци.