Рейтинговата агенция S&P запази мястото на банковия сектор в България в седма категория на риск.

Според методологията на агенцията, рискът за банковия сектор на различните държави е разделен в 10 категории, като 1-ва е категорията с най-малък риск, а 10 – та е с най-висок.

България е в седма категория заедно с Русия, Унгария, Ирландия, Литва, Индонезия, Мароко, Филипините, Йордания и др. За сравнение, банките в Полша и Турция са класирани в 5-та рискова категория.

Според Standard&Poor's, икономическият риск в България също попада в 7-ма категория, което говори за „висок риск“ според изпозлваната методология по отношение на икономическата стабилност и икономическите дисбаланси и „много висок риск“ за икономиката. Рискът за индустрията е от 6-та категория.

Методологията, която S&P използва, се нарича BICRA: Оценка на риска за банковата индустрия на една страна. Тази методология има за цел да оценява и сравнява глобалните банкови системи по отношение на дейностите им по набиране на депозити и отпускане на кредити.

Според анализаторите, българските банки продължават да изпитват затруднения от продължаващото забавяне на икономиката. След 2009 г. икономическата рецесия и големите промени във външните баланси доведоха до значителни фискални трудности и за правителството.

Все пак правителството постигна силни резултати във фискалната политика. То поддържа валутния борд с ангажимента си към бюджетна консолидация и работи с ниски нива на брутния и нетния дълг, независимо от рецесията.


Преди кризата, българската икономика постепенно се възстановяваше. Но привлечения капитал в икономиката стана твърде много и тя прегря – пишат анализаторите на S&P. „Очакваме корекцията да продължи да отслабва банковия сектор в следващите две до три години“.


Банките все още намаляват дълга в своите баланси. Делът на кредитите за частния сектор като дял в БВП е под 75% спрямо нивата от 2010 г. От пика им през 2007 г. цените на имотите са паднали с една трета. Десетилетието на бърз ръст на кредитите и инфлация в цените на активите преживя бърз край с началото на глобалната икономическа рецесия през 2008 г.

 

От външната страна, България се радва на нисък правителствен дълг и силно изпълнение на бюджета. Дефицитът по текущата сметка рязко се сви и като цяло е балансиран, от 24% през 2008 г.

 

Оценката за „много висок кредитен риск“ в икономиката идва от халтавите кредитни практики на българските банки, коментират анализаторите. Кредитирането на банките е концентрирано в дейности като недвижими имоти и строителство. В добавка към това, голяма част от отпуснатите кредити са в чужда валута. Ниското ниво на ливъриджа в частния сектор е позитивен сигнал, но реализацията на кредитните залози остава ниска.

 

Рискът специално за банковата индустрия е определен в по-добрата, 6-та категория. Това е определено въз основа оценките за „висок риск“ в институционалната рамка, „Умерен риск“ в конкурентната динамика и „висок риск“ във финансирането на системата.

 

Институционалната рамка трябваше да се променя, докато регулаторът правеше неефективни опити да контролира нарастващия риск в предкризисния период. Регулаторът като цяло нямаше опит в справяне с предишни кризи. Въпреки това регулаторът /управление Банково в БНБ/ е в крак с международните стандарти и системата е прозрачна, с подходящи системи за управление и контрол.

 

Риск апетитът в индустрията беше висок, като бързият ръст на активите насърчи значителни експозиции в рискови сектори като имоти и строителство. Но поне за следващите няколко години, очакваме кредитната активност в България да е консервативна, посочват експертите от S&P.

 

Банките не демонстрират високо рискови характеристики като предлагане на рискови продукти или агресивни търговски практики, а печалбите на банковия сектор съответстват на тези в други сектори на българската икономика. Стабилността на банковата индустрия е висока, като половин дузина утвърдени банки доминират пазара. Пазарът не е изкривен, тъй като правителството не се намесва в контрола на местните банки.

 

Много висок дял от съвкупните кредити в банковата система на България се финансират с потребителски депозити. Около 10% от всички кредити са финансирани от чужбина. Чуждестранни майки притежават около 85% от българската банкова система и осигуряват голямата част от външното финансиране.

 

Но на всичко това нямаме пълна вяра / we do not give full credit for this/, твърдят анализаторите – защото и ликвидността на банките майки е под натиск. Плитките и сравнително неликвидни местни капиталови дългови пазари също подсилват риска.

 

Българското правителство е склонно да подкрепя банките. Във време на трудности банковата система ще получи извънредно силна подкрепа от правителството – макар че валутният борд ограничава възможностите за подобна подкрепа, е заключението на S&P.

Сред анализите за други страни, обнародваният снощи доклад на рейтинговата агенция запазва за Унгария 7-ма категория на риск, но предупреждава, че потреблението вътре в страната остава ниско и износът остава основен двигател за икономически растеж, което не е безопасно. Едно забавяне в бизнеса с Германия може да има тежки последствия за икономиката.

 

Също снощи, банковата система на Гърция беше понижена от 7-ма BICRA рискова категория на 10-та, най-високо рискова.

 

Германските и френските банки остават във втора категория на риск, италианските запазват 3-та.

 

След като снощи от 1-ва група, т.е. с минимален риск, отпаднаха банковите системи на Австралия, Финландия, Швеция и Холандия, банковите системи от 1-ва BICRA група според рейтинговата агенция са само в Канада и Швейцария.