Успешна ли е руската военна операция в Сирия? Ако разчита на руските медии, човек не може да си отговори на този въпрос. Защото тази война се поднася като телевизионно шоу, твърди пред Deutsche Welle руският журналист Иван Преображенский.

Москва отдавна е възприела американския стил на информиране за военни операции. По време на втората война в Чечения руските военни за първи път започнаха да поднасят информация на пресата. А през 2008 година, по време на войната с Грузия, руските войски победиха едновременно на два фронта - на истинския и на информационния.

Още от самото начало на сегашната военна операция в Сирия, генералният щаб на руските въоръжени сили започна да публикува не само информация, но и видеозаписи на проведените операции. За целта на сайта на военното министерство се появи специален банер на руски и на английски език.

Но дали тези видеоклипове позволяват на един неспециалист да разбере доколко успешна е операцията на руските ВВС в Сирия? Или пък да предположи кого точно бомбардират руските самолети - ислямистките терористи, както твърди Москва, или сирийските опозиционери, както информират западните медии? И можем ли да сме сигурни, че кадрите са заснети именно в Сирия. С други думи - съвременният зрител следи събитията като в забавна компютърна игра.

Трябва да отбележим, че този стил на поднасяне на "информация" за военни операции не е изобретен в Русия, а в САЩ по време на войната в Персийския залив. И сега руските специалисти по информационни технологии, които са и продуценти на късометражния сериал "Военната операция в Сирия", използват опита на американските си колеги. Малко ли бяха военните операции, за които средният американец научаваше единствено от запомнящите се видеокадри?

На два пъти американците атакуваха от въздуха Ирак, после беше войната в Афганистан, а сега и в Сирия. И винаги поднасянето на информация следваше един и същ сценарий. На екрана се появяваше спретнат офицер, който съобщаваше за огромен брой полети, за супер точни оръжия, които поразят набелязаната цел. Следваха видеокадри, които показваха сгради, взривове, ракети. А накрая идваше съобщението, че целта е била поразена успешно.

Но има една съществена разлика между руския и американския подход. В операциите, провеждани от САЩ, участват известен брой войници и техника. Медиите предварително са информирани за изпращането им във военния регион, а разходите за военната операция не само се публикуват, но и се обсъждат в Конгреса. А сега да видим как стоят нещата с руската военна акция. Всичко, което знаем за тази операция, е, че в нея участват над 50 самолета и хеликоптери.

А видеокадрите от въздушните удари ни подсказват, че в небето над Сирия летят не само бомбардировачи и хеликоптери, но и руски дрони, които извършват разузнавателни полети и заснемат видоеклиповете. Но никой не съобщава колко са тези дрони. И още един пример: няма точна информация за разходите по тази операция. Експертите се опитват да ги изчислят на базата на средствата, които са похарчили САЩ за подобни операции. От официалните представители на властта знаем само, че сирийската операция не се нуждае от допълнително финансиране - средствата във военния бюджет на Русия били достатъчни.

А за руските войници изобщо не става и дума. Те са като гвоздеите, които човек си купува в магазина на килограм. Никой не знае колко руски войници са изпратени да охраняват летището в Латакия. Американците съобщават, че понастоящем в Сирия има около един батальон руски войници. Руското министерство на отбраната не коментира тези сведения, а медиите се стараят да не пречат на военните.

Руските телевизионни канали разказват какво обядват руските войници в Сирия, в какви жилища живеят и дали в тях има климатици. И същевременно приканват руснаците да споделят гордостта на Кремъл от факта, че никой освен Путин не знае всички подробности около сирийската операция. В ефира на държавната телевизия руският президент неслучайно заяви, че "американското разузнаване е едно от най-добрите в света, но не знае всичко и не бива да знае всичко за руската военна операция в Сирия".

Казано накратко: властите очевидно смятат, че на руския народ не му се полага да знае истината - телевизионното шоу му е достатъчно. И руснаците действително са готови да "купят" тази добре опакована война, която ще бъде платена от техния джоб и с кръвта на сънародниците им.