САЩ да въведат плосък данък, съветва българският икономист Георги Ангелов в блога си, аргументирайки се с огромния обем на документацията, който трябвало да подготвя кандидатът за президент на Щатите от Републиканската партия Мит Ромни.

Ромни трябвало да попълни осем формуляра, шест приложения и 69 отчета за доходи – общо на 547 страници. „И всичко това, за да се декларира и плати данък в размер на 13.9% през 2010 и 15.4% през 2011 година (съответно 17.6% и 21.2% от облагаемия доход)“ - възкликва Ангелов.

Според него, това е общо взето безсмислено упражнение. „Много по-лесно и полезно би било ако в САЩ се въведе 15% плосък данък и се премахнат всички дупки в данъчните закони, заедно с 99% от формулярите, отчетите, приложенията и бумащината“.

Предложението за плосък данък навлиза в политическия дебат на САЩ в последните месеци като контрапункт на натиска за отмяна на данъчните отстъпки на най-богатите. След милиардера инвеститор Уорън Бъфет, който е възмутен, че го облагат с по-ниска данъчна ставка от неговата секретарка, призивът богатите да поемат „честния си дял“ от разходите в държавата се засилва.

В отговор на това, кандидатите за президент от Републиканската партия предлагат пълна реформа на много сложната данъчна система в САЩ, като освен плосък данък се говори и за въвеждане на данък върху добавената стойност. В момента в САЩ данъкът върху капиталовия доход се облага с много по-ниска ставка от дохода върху работните заплати - а плоският данък би сложил край на тази двойственост.

Според Георги Ангелов, приходите в бюджета на САЩ ще се увеличат с плоския данък. Тежестта за данъкоплатците ще спадне и ще стане по-прогнозируема. Стотици милиарди долари, харчени за данъчни консултанти и огромна данъчна администрация, ще бъдат спестени.

„Е, някои хора, които не плащат никакви данъци използвайки дупките в данъчните закони, ще трябва да започнат да плащат данъци, но това не е лошо – напротив, по-справедливо е“, твърди българският икономист.

Неговите аргументи като цяло повтарят тези на републиканците в САЩ. Другата гледна точка твърди, че от всички 25 страни в света, работещи с плосък данък, 15 са в Източна Европа, а останалите са много малки. Те не са най-добрия пример, с който средният американец ще бъде убеден за успехите на плоския данък.  

Професорът по икономика Холи Олбрих твърди: плоският данък е класова война; още един опит да се намалят данъчните задължения на домакинствата с по-високи доходи в замяна на несигурната надежда, че те биха могли да използват парите си да инвестират и създават работни места, евентуално работни места в САЩ.

Припомнят се и възгледите на бащата на икономиката Адам Смит: „Има известен смисъл в това, че богатите трябва да допринасят за публичните разходи не само пропорционално на доходите си, а и малко над тази пропорция“.

Икономистът Даниел Митчъл от Cato Institute отвръща: плоският данък е по-продуктивен. Икономическата бюрокрация ни струва 12 млрд. долара годишно. Откакто подоходният данък беше въведен през 1913 г., републиканци и демократи постоянно изменят условията и в момента данъчната ни система е хаос. Един плосък данък от 17% би сложил край на това.

65 – годишният Уилард Мит Ромни през 2010 и 2011 г. е спечелил по около 21 млн. долара, от които около 3 млн. долара са отишли за данъци и 3.5 млн. долара за благотворителни цели.