В България трябва да има обществен дебат по отношение застраховането на имотите, както и каква е нагласата на българите по въпроса, каза пред bTV председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Темата за застраховането на имуществото бе подета след наводненията в началото на месеца в Хасковска област.

По отношение на застраховането на имоти от катастрофични рискове има различни практики, като те варират от изцяло частен модел до вариант, в който държавата също взема участие, каза Мавродиев.

В Германия, Италия и Великобритания принципът на застраховане на имуществото е доброволен, като Мавродиев подчерта, че в тези страни има висока финансова култура сред потребителите. В Испания и Франция има смесени модели на застраховане, тоест налице е и държавно участие. Държавата там участва под формата на създадени катастрофични пулове - фондове, в които държавата и застрахователите внасят средства и при настъпване на такива събития чрез презастрахователната система се изплащат съответните суми. В Швейцария пък има задължителна застраховка за пожар и като допълнително покритие срещу допълнително заплащане почти всички швейцарци имат покритие и при катастрофични рискове.

Мавродиев припомни, че до 1997 година у нас е имало задължително застраховане на имуществото, като сумите са се събирали при плащане на данъците.

В момента при доброволните застраховки, ако се приеме, че един имот до 60 000 лв. е застрахован за пожари, бедствия и аварии, застрахователната сума се движи между 0,004 до 0,02 процента, тоест да се застрахова един имот би струвало между 3 и 12 лв. годишно.

КФН налага санкции за нарушения на поднадзорните си лица, като за миналата година глобите възлизат на около 4 млн. лв., каза Мавродиев.

В Сребърния фонд се събират средства от приватизация, концесии и бюджетни излишъци, когато държавата реализира такива. Той е създаден като фонд, който гарантира устойчивостта на пенсионната система, но в никакъв случай не е достатъчен да изплаща изцяло пенсии с оглед модела, който имаме, изрази мнение шефът на КФН. В този фонд в момента има около 1,8 млрд. лв., той се управлява от управителен съвет, начело на който е финансовият министър. В момента те стоят в централната банка и тя ги инвестира в оглед получаване на доходност.

„Лично за мен сребърният фонд не бива да бъде пипан по никакъв начин, средствата в него трябва да стоят, защото това е гаранция за бъдещите пенсии и средствата трябва да бъдат умножавани чрез постъпления от приватизация, концесии и благоразумно и консервативно инвестиране на средствата", каза Мавродиев.

Според него средствата не би трябвало да се инвестират в държавни ценни книжа и по-рискови инструменти, защото това би представлявало сериозен риск за изгубване на тези средства. Като пример той посочи, че индексът SOFIX на родната фондова борса от 2008 година досега е намалял с 80 процента. Шефът на КФН допълни, че пипането на средствата в Сребърния фонд може да доведе до негативни последици, като намаляване на кредитния рейтинг и съответно по-високи лихви по кредити.