През 2008 г. той изнесе в Давос доклад за водните ресурси. В залата имаше едва 10 души. Сега темата за водите се превръща в проект на човечеството – Петер Брабек – Летмате, президентът на Nestle, разговаря с „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ в кулоарите на Световния икономически форум за перспективите пред селското стопанство.

Според бизнесмена, на сегашното равнище на технологиите, включително генетиката, нашата планета може да изхрани 9.5 млрд. души. Покачващите се цени на суровините, включително на хранителните стоки, правят селското стопанство още по-перспективно. Но само да се гледат цифрите вече не е достатъчно – време е да се направи и разграничение между печалбата, независимо как е получена, и печалбата, която играе позитивна социална роля.

Такава печалба може да са работни места, опазване на природата или по-здравословен живот. Ако се погледне от тази перспектива, засаждането на ниви с култури за производство на биогорива е абсолютна глупост, твърди Брабек – Летмате. Тази индустрия може да съществува само с високи субсидии, не изпълнява никаква роля за намаляване на емисиите въглероден диоксид, а печалбата за предприятията се плаща за сметка на най-бедните от бедните хора.

Германските журналисти не спестяват на своите събеседници неудобните въпроси. Социална печалба звучи много добре, но здравословни ли са продуктите на Nestle, например замразената им пица? Мениджърът отклонява обвиненията: „учените са доказали, че средиземноморската кухня е най-здравословната, към нея спада и пицата. В нашите пици няма да откриете нищо вредно за здравето“. Той допълва: преди цел на предприятието беше да се спечели, като се спазват законовите норми и се постигне трайност. Сега се включва и допълнителното изискване за създаване на стойност в социалната сфера.

Акционерите няма да се разсърдят – убеден е шефът на Nestle. Не става дума за по-малко печалби, а за алтернативни пътища, които водят до същото ниво. Това се превръща в част от стратегията на предприятието.

Един от въпросите, които трябва да ни занимават в най-голяма степен, е изхранването на световното население, посочва още мениджърът. Фокусирани върху енергетиката и финансовата криза, отделяме сравнително малко внимание на факта, че всяка секунда населението на света нараства с 4 души и същевременно обработваемата земя намалява с 3 декара. Този процес е алармиращ, но едва напоследък започва да получава полагащото му се внимание. Неприемливо е, че броят на гладуващите по света отново започва да се увеличава, като продължава да е над 1 млрд. души.

През 2008 г. финансовата и икономическа криза доведе до рязък спад на покачването на цените на храните и въобще суровините. Но според Брабек, този път поскъпването може да се окаже по-трайно. Затова – настоява той – е абсолютна лудост да се използва земеделска земя за производството на биодизел.

Тогава, да се изключат ли и спекулантите от аграрния и ХВП сектор? Тук шефът на Nestle е много по-предпазлив в думите си. „Хедж фондовете само подсилват съществуващите тенденции в сектора. Забраната няма да доведе до нищо“. По негови оценки, в хранителната индустрия 40% се дължи от инвестиционни фондове.

Проблемът с високите цени трябва да се реши с други способи: първо, да не се прави гориво от храни. Второ, повече инвестиции в селското стопанство. Много предпазливо Брабек посочва, че генетичното инженерство може да поправи тенденцията от последните 10 години: при продължаващ ръст на населението, производителността в аграрния сектор е останала без промяна. Трето, нужно е подобряване на инфраструктурата и слагане край на пилеенето на ресурси, на днешните планини от боклук. Четвърто, пазарите трябва да останат свободни от политически решения, подобни на забраната за износ на пшеница от Русия и забраната за износ на захар от Индия.

Ако се залага единствено на местната продукция, светът няма да бъде нахранен – е мнението на мениджъра. Предвид разпределението на запасите на обработваема земя и води, пет или седем държави могат да произвеждат зърното, необходимо за изхранването на целия свят. По същия начин стои въпроса и с другите аграрни стоки. На практика обаче се пристъпва към субсидиране на регионалното производство, като в Испания например субсидиите за аграрния сектор се равняват на почти целия продукт, създаван от него.

Брабек, освен че стои начело на най-големия хранителен концерн в света, е известен като любител на високите планини. В проекта за осигуряване на питейна вода, който Nestle осъществява заедно със Световната банка и консултантската компания McKinsey, само през миналата година са изградени 154 водни резервоара в Индия, Йордания и Мексико. Общо 14 държави взимат участие в този проект. Оценката на Брабек е, че в засушливите райони водата вече играе политическа роля.