Докато с едната ръка Европа подписва щедри обещания как ще намали консумацията на фосилни горива и емисиите парникови газове, с другата раздава субсидии и други привилегии за мръсни енергийни проекти.

Шизофрения или директно лицемерие е фактът, че най-големият институционален кредитор в Европа, Европейската инвестиционна банка, в периода между 2007 и 2010 г. е удвоила фондовете, с които финансира бизнеса с фосилни горива? Данните са на Bankwatch, активистка група за контрол на инвестициите на европейските институционални банки.

Кредитният портфейл на ЕИБ към края на 2010 г. е 72 млрд. евро, в това число 17 млрд. евро, или 24%, за енергетика. Изчисленията на Bankwatch показват, че в периода 2007 – 2010 г. банката е финансирала бизнеса с фосилни горива с 16 млрд. евро – докато подпомагането й на сектора възобновяема енергия е само с 13 млрд. евро.

Още през 2007 г. ЕИБ публикува доклада с внушителното име „Чиста енергия за Европа: засилване на приноса на ЕИБ“.

В интерес на истината, тенденцията е за ръст на ЕИБ финансирането както за фосилните горива, така и за ВЕИ сектора. През 2010 г. ВЕИ са кредитирани с 5.8 млрд. евро – а фосилните горива с 5 млрд. евро. Но това не променя факта, че най-важният за обществото вид инвестиции в енергия – в енергийна ефективност – е напълно пренебрегнат от банката.

Нещо повече. В новите членки на Европейския съюз ЕИБ финансира предимно мръсни енергийни проекти, което задълбочава неустойчивата енергийна система на 12-те държави, присъединени през 2004 и 2007 г. Само 6% от всички инвестиции във възобновяема енергия и 16% от инвестициите в енергийна ефективност са били насочени към новите страни членки.

Заключението на доклада на Bankwatch: Европейската инвестиционна банка не въвежда на практика поетите от самата нея ангажименти за чиста енергия, особено в новите страни членки. По-далеч в определенията си, в интервю за британския Guardian, отива координаторът на Bankwatch по енергийните въпроси Пьотр Тржасковски. „Изследването ни отново разкри тайното лицемерие в сърцето на климатичните действия на ЕС“.

Съюзът на думи се показва като най-прогресивен участник в глобалната битка срещу климатичните промени – но финансовата структура на ЕС дава милиарди евро публични средства в енергийна инфраструктура, която ще държи страните в хватката на фосилните горива още четири или пет десетилетия. /ЕИБ отпуска кредити, срещу които правителствата издават държавни гаранции/.

По време на протичащите преговори на ООН за климата в Дърбан, известният икономист сър Никълъс Стърн изтъкна, че банките за развитие са призвани да играят много сериозна роля във финансирането на прехода към зелена икономика. Той също така заяви, че богатите страни със сегашната си политика поставят възобновяемата енергия в неравностойна позиция, тъй като дават многобройни данъчни отстъпки, кредити и други субсидии за фосилната индустрия.

Вместо да помагат на тези богати и мръсни сектори, страните следва да пренасочат милиардните субсидии в помощ на развиващите се страни, които да изградят своя зелена икономика. Според Стърн става дума за 10 млрд. долара годишно от пренасочване на мръсни субсидии към зелена икономика.

През ноември Международната енергийна агенция посочи, че ако тенденциите се запазят, към 2016 г. в света ще има толкова електроцентрали, работещи с фосилни горива, че затоплянето ще се ускори с повече от считаните за „безопасни“ 2 градуса по Целзий.

Активистите от Bankwatch са категорични: ЕИБ следва да ревизира енергийната си политика и незабавно да спре да кредитира енергийни мощности, работещи с въглища, както и да въведе план за постепенно спиране на кредита за другите фосилни горива. Заедно с това енергийната ефективност следва да се превърне в най-важна област на интервенциите на инвестиционната банка.

Потърсените за коментар представители на ЕИБ заявяват пред
Guardian че са отговорни към климата, търсят под дърво и камък зелени проекти, които да финансират и също така имат „селективен подход“ към финансирането на електроцентрали на въглища и лигнит.

Европейската банка за възстановяване и развитие, в капитала на която ЕИБ участва с 600 млн. евро, между 2006 и 2010 г. също значително е увеличила кредитите за фосилни горива. В този петгодишен период проекти за фосилни горива са получили 35% от финансирането /в размер на общо 7.7 млрд. евро/ - докато проектите за възобновяема енергия само 6%: 232 млн. евро. Все пак ЕБВР отделя най-голямата част от фондовете си, 43%, за енергийна ефективност.

Според изказване на сър Никълъс Стърн на форума в Дърбан, финансирането на прехода към нисковъглеродна икономика може да стане с въглероден данък, с международни аукциони за квоти за емисии, с такси за международния транспорт и с кредити от международните банки за развитие като ЕИБ и ЕБВР.

Всички тези неща са напълно осъществими – счита бившият главен икономист на Световната банка, днес най-влиятелният „икономист на климата“. Въпросът е в политическата воля. При данък върху тон въглерод от 25 долара развитите страни ще могат да събират по 50 млрд. долара годишно, с които да пълнят половината от обещания година по-рано климатичен фонд.

Други 10 млрд. долара могат да се съберат с облагане на емисиите от самолетите и корабите – при положение, че правителствата запазят за себе си половината от приходите. Според Стърн, дълговите притеснения на правителствата ще направят още по-примамливи за тях неговите предложения. Останалите средства до 100 млрд. долара годишно могат да се осигурят чрез банките за развитие.

Според Стърн и икономиста Матия Романи от London School of Economics, които са направили изчисленията заедно, ако правителствата се решат на тази първа стъпка, частният сектор ще отговори със зелено финансиране от вероятно 200 – 250 млрд. долара. Дали обаче в днешните политики, включително в уж най-решителната европейска позиция по климата, има нещо повече от думи? Или просто европейските институции работят в пълен дисонанс.