Едва около 3% от българския бизнес застрахова вземанията си от клиенти. Тази опция на финансовия инженеринг все още е непозната у нас, макар че тя редуцира несигурността пред която са изправени компаниите, които търсят сигурност, диверсификация на пазарите или пък се опитват да се разраснат чрез увеличаване на клиентската база в чужбина.

 

Такива са наблюденията на Кофас България, които са изчислили потенциалния ефект на загубите, които може да причини изпадане в несъстоятелност на клиент. Така например ако нормата на печалба на една компания е 4%, то при неплатени 50 хил. евро заради изпадане в несъстоятелност на клиент, дружеството ще трябва да реализира продажби за 1.250 млрд. евро, за да може през по-големия оборот да компенсира изоставането.

 

Без да клеймят отделни икономически сектори, че са по-рискови за изпадане в неплатежоспособност, от Кофас посочват, че просрочия на вземанията могат да се появят по-често сред компаниите, които доставят материали за строителството, в химическата промишленост и хранително вкусовата промишленост. Чрез глобалната си мрежа от дружеството наблюдават и рисковете на ниво държава, като всяко тримесечие преразглеждат рейтингите, които са присъдили.

 

Така например рейтингът на България е "B", което е средно добра оценка, но тя е на съвсем малко разстояние от "С", където е Египет, и не много далеч от "D", която е най-ниската рейтингова оценка. При оценка "С" за дадена държава, не се предлага застрахователно покритие на вземания, посочват от Кофас.

 

При последното преразглеждане на показателите на България от дружеството са ревизирали прогнозата си за икономическия растеж през тази година в посока надолу. Според Кофас 2012 година ще завърши с увеличение на Брутния вътрешен продукт от 0.5%, което е по-ниско от досегашното равнище на очаквания. Това обаче не влошава перспективите пред рейтинга, присъден на държавата, уточняват от Кофас.

 

Рейтингът може да се влоши ако има външни шокове, които преодолеят буферите в държавата. "Малка страна сме, 60% от износа е за Европейския съюз", обърна внимание Милена Виденова, управител на Кофас България. Тя посочва, че тепърва ще ставаме свидетели на проявленията, които кризата в еврозоната има по отношение на размерите на междуфирмената задлъжнялост. Ефектът върху реалната икономика е много остър, а търговските потоци реагират най-бързо на сътресенията сътресенията.

 

У нас междуфирмената задлъжнялост се изчислява на 200 млрд. лв., но това е само видимата част на айсберга. Все още няма адекватни политики за изчистване на проблема, който е благоприятстван донякъде и заради тромавата съдебна практика. По данни на Кофас, актуални към 30 юни, в България са открити 158 производства по несъстоятелност, а обявените в несъстоятелност компании са 117. Средно едно такова дело продължава повече от една година. Освен това до фактическото обявяване в несъстоятелност фирмата често се оказва източена като активи и за кредиторите не остава нищо, с което да покрият загубите си. Коментарът на тези данни е, че съдът се занимава с твърде малък процент от задлъжнелите фирми и че не е ефективен в тази си функция.

 

Редуцирането на междуфирмената задлъжнялост би повлияло благотворно върху бизнесклимата в България. Подобрението на показателите ще даде възможност на българските компании да получат по-дълги периоди на отсрочено плащане не само от местните, но и от чуждестранните им контрагенти. В момента сред най-честите отстъпки са отсрочено плащане с 30 до 60 дни. Колкото по-голямо е доверието в контрагента, толкова по-дълъг е срокът. И обратно, когато една фирма иска максимално бързо плащане на доставената стока или услуга, то тя свива кръга на потенциалните си клиенти и сама ограничава перспективите си за развитие.