България ще излезе от кризата едва след няколко години, а големият дял гръцка собственост в банките е потенциална опасност, каза в интервю за Дарик британският икономист Дейвид Оксли. Той е специалист по нововъзникващи пазари в базираната в Лондон консултантска фирма Кепитъл Икономикс. Оксли предупреди, че банковият сектор е твърде нестабилен.

 

Кои са най-слабите звена на българската банкова система?

Смятаме, че влиянието на Гърция върху банковата система е едно от най-слабите звена. Предполагаме, че около 40 процента от всички банкови активи се държат от гръцки банки. Виждаме риска в това, че гръцките банки - майки могат да прехвърлят част от дълговете си на българските си дъщерни фирми, което потенциално може да предизвика подновяване на критичното положение с кредитите. По-общо погледнато, положението сега се дължи и на кредитния бум от годините около 2004, когато бяха натрупани и лоши дългове.

Какви са очакванията ви за българската икономика? България достигнала ли е дъното или има още накъде да пропада?

Очевидно паниката от финансовата криза от 2009 година е минала. Като цяло смятаме - не само за България, но и за целия регион - че от тук нататък предстои труден път. Конкретно за България причината е банковия сектор поради обстоятелствата, които ви обясних преди малко. Банковият сектор е много крехък и ще остане твърде слаб. Втора причина биха били въпроси, свързани с конкурентноспособността. Заради фиксирания валутен курс България изгуби част от конкурентноспособността си, предимно през последните две години. Това е друга причина да смятаме, че през следващите няколко години възстановяването ще бъде бавно.

Българското правителство твърди, че кризата ще приключи през септември, но вие очевидно не сте съгласен с това. Така ли е?

Зависи от това как определяте кризата. Определено най-лошото мина, сега положението е много по-спокойно. Минахме перода, в който имаше - така да кажем - силен насрещен вятър. Но България - и която и да е друга европейска страна - има да извърви още път преди да се възстанови напълно.

Какви, според вас, са най-спешните мерки, които трябва да предприеме правителството за справяне с кризата. Или пък какво не трябва да прави, за да не влоши още повече положението?

Мисля, че най-голямото нещо, което може да направи българското правителство, е да спазва препоръките на Европейската комисия за борба с корупцията. И става въпрос не само за корупцията, има нужда от по-големи структурни реформи. Важно е да се повиши прозрачността, да се засилят институциите, да се увеличат усилията пазарът на труда да стане по-гъвкав. Целият регион е засегнат от лошата демографска обстановка. Съобразяването с нея трябва да бъде грижа на всяко едно правителство в средносрочен срок.

Смятате ли, че повишаването на възрастта за пенсиониране е добра идея?

За региона като цяло това е една от мерките, които могат да отслабят малко натиска върху пенсионната система. Това е само една от възможните мерки.

Правителството непрекъснато посочва, че данъците не са повишавани, а пенсиите и заплатите не са намалявани, както стана в Гърция и Румъния. Това може ли да превърне България в данъчно убежище и така да привлече повече чуждестранни инвестиции?

Предполагам, че това може да има някакъв ефект, но чуждестранните инвеститори разглеждат широк кръг въпроси преди да решат къде да инвестират, а не само финансовата страна. Това би могло да има някакво значение, но според мен по-голям ефект ще има, ако България направи по-бързо структурни реформи, които да доведат до по-голяма прозрачност на бизнеса. Това вероятно би имало по-голям ефект върху привличането на чуждестранни инвестиции.

България трябва ли да се опитва да влезе в еврозоната на всяка цена?

България се отказа да кандидатства за присъединяване към механизма ERMІІ и смятаме, че в това има смисъл. Според нас в момент, когато страните се възстановяват от криза, никой не би трябвало да се опитва да влезе на всяка цена в еврозоната, освен ако пазарите на стоки и на работна ръка са реформирани и са гъвкави. Мисля, че България има още какво да прави по отношение на гъвкавост на пазарите, така че може да изчака с кандидатстването за еврозоната.

Кога, според вас, България ще излезе от кризата?

България и Румъния са най-заплашени от силно влияние от кризата в Гърция. Страните от Централна Европа се влияят повече от Германия, която сега има добри резултати. Трудно е да се каже кога точно България ще излезе от кризата, но ще минат поне няколко години, докато хората - не само в България, но и в други страни с възникващи пазари - започнат да се чувстват най-добре.