През последните дни еврото е подложено на натиск и губи позиции спрямо долара. Причината - финансовите проблеми на Гърция, Испания и Португалия и нерешеният още въпрос дали и как трябва да се помоген на южната ни съседка да излезе от финансовия колабс. Ще бъде ли успешна тази атака, как ще се отрази това на икономиките на страните от ЕС и на България. Ето мнението на Георги Иванов, анализатор в БенчМарки финанс.

 

Вчера стана ясно, че срещу еврото са заложени 40 000 къси позиции на стойност близо 8 млрд. долара. Ще бъде ли успешна атаката срещу еврото?

Смятам, че спадът на еврото ще продължи, тъй като низходящият тренд след върха при 1.5140 наистина е доста силен. По-скоро движение като вчерашното, противно на този низходящ тренд, е изключение от този спад, тъй като колкото и да е силен един низходящ или възходящ тренд то неминуемо има моменти, в които част от пазарните участници прибират натрупаните печалби. Това води до известни корекции в противоположна посока. Но в по-дългосрочен план смятам че спадът на еврото ще продължи не само спрямо долара, но и спрямо други основни валути.

Освен това ситуацията около Гърция, а именно вчерашните спекулации, че германското правителство или пък целия Европейски съюз ще подпомогне Гърция, дадоха глътка въздух на еврото след четиридневния спад, който то претърпя в края на миналата и началото на тази седмица. Казвам глътка въздух, защото действително тези помощи са с сферата на спекулациите и докато не излезе нищо конкретно не можем да твърдим дали това по някакъв начин ще повлияе върху еврото. Ако хипотетично приемем, че наистина Германия или целия ще ЕС окаже някаква помощ върху Гърция, то от там идва въпросът доколко тази помощ би имала някакво по-дългосрочно влияние върху еврото. Икономиката на Гърция, е една много малка част от тази на обединена Европа. През последните дни се заговори и за проблеми около икономиките на Испания и Португалия. Специално испанската икономика е доста по-голяма от гръцката в рамките на ЕС. Смятам, че тепърва трудните месеци пред еврото предстоят, дори и кризата около финансовото състояние на Гърция да бъде решена. По нататък през годината може да се окаже, че и други европейски икономики имат доста голяма задлъжнялост и е необходимо да се предприемат допълнителни мерки.

Трябва ли ЕС и ЕЦБ да помогнат на Гърция, Испания и Португалия?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. От една страна всяка една икономика, било то част от някаква общност, каквато е еврозоната, би трябвало сама да се справя със своите финанси. Едно от изискванията за влизане в еврозоната и приемането на еврото е поддържането на някакъв умерен бюджетен дефицит в рамките на до 3% от БВП. В момента в Гърция бюджетният дефицит е над 12.7%, т.е. четири пъти над нормата. Не е редно данъкоплатците в другите европейски държави да плащат за това, че едно или друго правителство не е действало своевременно и не е успяло да ограничи своята задлъжнялост.

От друга страна ако се окаже, че финансовото състояние на тези три държави е действително лошо и те не могат да се справят самостоятелно с този проблем, то това би оказало негативно влияние върху всички останали икономики от еврозоната. Подобен е случаят с фалита на Lehman Brothers през 2008 г. Тогава първоначално и щатското правителство, и федералният резерв имаха намерение да не подпомагат закъсалите финансови институции, тъй като всяка една то тях трябва сама да си носи отговорността. Но след като се видя какво влияние оказа този фалит, последваха помощи за останалите институции.

Ако наистина се окаже, че финансовото състояние на Гърция, а впоследствие на Испания и Португалия е лошо, в крайна сметка ще станем свидетели на някаква помощ от страна на ЕС и ЕЦБ.

Какъв ще е ефектът от поевтиняването на еврото върху европейската икономика?

Като цяло, ако поевтиняването не е прекалено голямо, би следвало това да окаже благоприятно влияние върху европейската икономика, тъй като ще стимулира на първо време търсенето на местни стоки и услуги. Това ще ги направи малко по-евтини в сравнение с произвежданите аналогични стоки в САЩ, Великобритания, Япония. Това, което е необходимо на еврозоната, е стимулиране на потреблението. През миналата година еврото поскъпна значително спрямо долара, така че един спад, какъвто наблюдаваме в момента, не е фатален.

До какво ще доведе поскъпването на долара?

Прекаленото поскъпване на долара ще направи стоките, които се произвеждат в САЩ, по-скъпи за чуждестранните им потребители. Съответно, ако една стока стане по-скъпа, пък има неин аналог в Япония или в Европа, логично е да се потърси по-евтиния вариант. Смятам, че прекомерни движения и в едната, и в другата посока /поскъпване или поевтиняване/ няма да бъдат допуснати. Не знам дали може да става въпрос за директни интервенции като говорим за най-ликвидната валутна двойка, тъй като колкото и дадена централна банка да разполага с финансови ресурси, то те самите не биха повлияли в такава степен, ако искат да коригират курса EUR/USD.

Как ще се отрази всичко това на България? Как ще се отрази поевтиняването на единната европейска валута на плановете за влизане в ERM 2 и еврозоната?

Поевтиняването на еврото би ни се отразило благоприятно, тъй като външнотърговските ни взаимоотношения със страните от Европа са доста по-силни, отколкото със САЩ. Голяма част от нещата, които потребяваме, не си ги произвеждаме сами, а ги купуваме от други европейски държави.

По отношение на влизането в еврозоната смятам, че в момента инфлацията ни се приближава до едно от изискванията за влизане, бюджетният ни дефицит е на границата, единствено безработицата е на малко по-високо ниво. Смятам, че в рамките на следващите 2-3 г. имаме потенциала да изпълним тези изисквания.

Каква е прогнозата Ви за курса EUR/USD в краткосрочен план?

Смятам, че еврото ще продължи да поевтинява спрямо долара. След последните няколко седмици, в които наблюдавахме спад, логично е да наблюдаваме частични корекции. В рамките на следващите две до три седмици е съвсем нормално да се очаква спад до следващата психологическа граница от 1.30.