Сигурни инвестиции вече няма

Сигурни инвестиции вече няма! Това ще можем да заключим, ако рейтинговите агенции изпълнят заканата си и понижат статуса на държави от еврозаноната.

Мнението е на доктор Том Кирхмайер (Tom Kirchmaier), преподавател в престижния London School of Economics, който даде интервю за предаването ИконоМикс по Дарик радио.

Доктор Кирхмайер е на мнение, че срещата на европейските лидери от края на миналата седмица е постигнала голям успех, резултатите от който ще видим през следващите 4 месеца. Освен това имаме поне още 2 месеца (в най-песимистичния вариант), преди ЕЦБ да включи "печатницата на пари".

До тогава има множество други оръжия, които могат да бъдат ползвани в борбата срещу дълговата криза. А след като осъзнаят последствията на решението си да останат настрана от процесите в Европа, политиците във Великобритания може и да премислят и да поискат да участват в по-голямата интеграция между държавите на стария континент.

Какво се случи на тази толкова важна среща в Брюксел от края на миналата седмица? 

Тази среща бе важна, защото тя бе първата от много подобни срещи до сега, на която политиците успяха да договорят програма, която не бе с отбранителен характер, а с визия напред във времето.  

Бих казал, че еврозоната се намира в преходен период. При стартирането на проекта за еврото, бе ясно, че структурата, която се прие тогава, бе временна. Това е така, защото никъде по света няма валутен съюз, в който всяка страна-членка да може да прави каквото си иска, без никакви санкции. Така че сега бе направена стъпка към създаването на такива надзорни институции. Поставено бе началото на политическия съюз между държавите, което е и по-правилната интеграция на страните от еврозоната.

Това е причината, поради която тази среща бе толкова важна. А причината Великобритания да не подпише споразумението е, че страната не беше много съгласна да се ангажира с нещо, което не иска да направи наистина.

Какво толкова разстрои Великобритания? Защо използваха вето, за да блокират това решение, нещо което не сте правили от 38 години?

Мисля, че има много нюанси в тази ситуация. Тя е по-сложна и в този смисъл няма една-единствена причина, поради която Великобритания не сложи подписа си под споразумението.

Според мен имаше и елемент на спонтанност. Не мисля, че реакцията е била планирана.

Това, с което Великобритания не е много съгласна, е именно стремежът към пълната политическа интеграция в Европейския съюз и по-конкретно, това, което партията на Консерваторите не иска, а именно да се приближава още по-близо до Европа.

За мен използването на вето може би беше инцидент при преговорите. Или британският представител не е достатъчно опитен, или нещо се е объркало, но използването на вето е много силен инструмент и е много трудно да постъпиш така, без след това да загубиш доверие.

В такъв случай очаквате ли, че Великобритания ще преразгледа решението си и че може в крайна сметка да се привърже по-силно към Европейския съюз?

Тя никога не се присъедини напълно. Работата е там, че Европа започва все повече да се сближава и е в интереса на Великобритания да започне да разбира тези процеси, за да знае къде може да оказва влияние. Така че аз смятам, че когато политиците разберат напълно последиците от това вето,  те ще размислят.

А възможно ли е да имаме Европейски съюз без Великобритания?

Всичко е възможно. Но по-вероятно е Европа да оцелее без Великобритания, отколкото Великобритания да оцелее без Европа. Желателно е обаче връзките помежду им да останат, защото Великобритания все пак е една от най-големите страни в Европа, с голяма икономическа мощ.

Ще ви върна отново на срещата от края на миналата седмица. Кое е толкова важното решение, което я прави различна от всички предишни срещи, на които пак имаше много речи, много добри пожелания, но нищо по същество? 

Тя бе различна с това, че бе очертан график за това как точно да се продължи напред. Ще го видим по ясно през следващите 4 месеца, защото все още тече процесът по изпълнение и прилагане на набелязаните мерки. През март ще бъдат дискутирани вече следващите по-големи стъпки.

Трябва да се намери начин за по-балансирана икономика в евросъюза, а за да се осъществи това, ще бъдат необходими трансферни плащания, които в момента страните не могат да си позволят.

Анализаторите казаха, че тази среща бе последният шанс на Европа. Изпуснахме ли го?

Аз не бих казал, че това бе последният шанс. Най-малкото – нещата не станаха по-зле. Но има няколко неща, за които трябва да си дадем сметка – едното е , че чисто политически има нужда от време да се даде живот на тези нови предложения. 

Големият проблем за Европейския съюз сега е обаче е не това, че е изправен пред голяма рецесия още следващата година. Това създава допълнителни проблеми за държавите, които ще набират средства в ситуации на дефицит, който пък също не стои на едно място, а расте. И хората ще са все по-малко склонни да подкрепят бюджетните рестрикции в техните страни, защото всеки се страхува за работата си.

Рисувате апокалиптична картина...

Не, не бих казал. Има проблеми за решаване много напред във времето. Бяха направени някои сериозни грешки в миналото и сега трябва да ги поправим. Но има позитивна страна. Държавите и системите се реформират само тогава, когато има някакъв натиск. В противен случай им липсва инициативата да се променят. Така че ако политиците изтълкуват ситуацията правилно, не виждам причини, поради които Европа да не просперира занапред.

Смятате ли че има страни, които могат да се облагодетелстват от разпадането на еврозоната? Говори се, че за Германия това би било добре дошло ...

Ако еврозоната се разпадне, всички страни ще изгубят много, а Германия ще изгуби повече от всички останали. От една страна банките там ще трябва да поемат големи загуби, след което ще трябва да бъдат рекапилизирани. Същото се отнася за застрахователите.

Другите държави пък, ако излязат от еврозоната, ще бъдат изправени пред огромни трудности и то за години напред.

Говори се за големи корпорации и дори за цели държави, които се подготвят със спасителна стратегия в случай, че еврото се разпадне.

Аз не мисля, че има надеждна стратегия за изход. Никоя страна не може да се предпази цялостно от проблеми при разпадане на еврозоната. Хората, които казват, че колапсът е добър изход, не осъзнават последствията на едно такова действие.

Какво мислите за Европейската централна банка? Подкрепяте ли политиката им и дали смятате че се държат твърде консервативно и че е крайно време да започнат да печатан пари и да ги изливат в Европейския съюз?

Аз лично не смятам, че в момента се нуждаем от печатане на пари. В Европа има необходимост от повишаване на ръста на монетарната база, защото тя в момента е застинала на едно ниво с тенденция да се свие още.

Има много начини за подпомагане на държавите, тъй като е ясно, че по маастрихтските критерии ЕЦБ не може директно да отиде и да помогне на страни в затруднение. Ако погледнете внимателно, ще видите как ЕЦБ и други централни банки предоставят сериозни кредитни средства на Международния валутен фонд. Той е една съвсем подходяща институция, тъй като  има инструментариума да помага на държави в затруднение. Тя го ползва повече от 50 години, от края на Втората световна война до сега.

Едва когато стане ясно, че този източник на подпомагане е недостатъчен, едва тогава смятам, че ЕЦБ може да започне да печата пари в качеството му на източник от последна инстанция. Но ние още не сме там. Смятам, че в най-лошия случай сме на 2 месеца разстояние от този период. Аи  имаме още много начини и инструменти за действие, с които разполагаме.

Печатането на пари е последна стъпка, но САЩ го направиха. Да разбираме ли, че те са били вече там? Вие лично очаквате ли да стартират количествено улеснение 3?

Програмата Количествено улеснение 2 бе крайно неуспешна, така че се съмнявам, че ФЕД ще  захрани и трета серия на програмата. Централната банка на САЩ държи да е ясно, че поддържа много ниска лихва и ще продължи да го прави за години напред.

Но каква е разликата в такъв случай между ФЕД и ЕЦБ?

САЩ не са сковани от критерии като маастрихтските. Централната банка в Европа има една основна цел- да поддържа инфлацията на определено равнище. ФЕД също има подобна функция, но наред с това тя трябва да гарантира, ако е възможно, че безработицата в страната ще е ниска. В Европа имаме добре работеща социална система, която помага на хората  без работа, а в САЩ това не е така. Така че трябва да се има предвид, че ФЕД изпълнява и някаква форма на социална политика.

Какво смятате че ще се случи ако рейтинговите агенции наистина понижат рейтинга на страни от еврозоната, както се заканиха?  Ще се отрази ли това на Европейския фонд за финансова стабилност?

Да, той със сигурност ще пострада и може да се наложи да бъде конструиран наново. Европейският съюз ще изгуби своя първокласен рейтинг. Някои от държавите също ще се разделят със своя първокласен статус, което ще означава само едно –  вече няма  сигурни инвестиции.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!