Изпълнителният директор в инвестиционния посредник, награден за най-висок борот на БФБ за миналата година, Илиян Скарлатов от KBC Securities, е оптимист за България през 2011-та година. По думите му капиталовият ни пазар изостана достатъчно много от световните борси и е време да си навакса. Макроикономическата стабилност и потенциала за реализиране на големи приватизационни сделки са другите два фактора, които допринасят за позитивните очаквания.

 

Какво дава основание на финансистите и анализаторите да прогнозират толкова хубави неща за тази година?

 

Нещата са доста простички. През 2010 година над 80% от световните пазари се движиха нагоре. През същата година българският водещ индекс SOFIX отбеляза понижение с 15%. На капиталовите пазари не може да има вакуми, не може всички пазари да вървят в една посока, а нашият пазар да върви в обратната посока. Това е възможно, но за ограничен период от време.

 

Мисля, че една година е достатъчен период от време и в общи линии трябва да се изправи корелацията между пазарите, така че това е основната причина, поради която всички са оптимисти цялостно погледнато към българския капиталов пазар.

 

Второто нещо, което определя този оптимизъм, е макроикономическата рамка. Тя, мога да твърдя, е една от най-добрите в Европа. Задлъжнялостта на държавата е втората най-ниска в Европа след Естония, като дългът на държавата е около 15% от БВП. Освен това през третото тримесечие на 2010 година се обърна негативната тенденция на Брутния вътрешен продукт и имаме прираст. Безработицата е в логични нива, виждаме доста усилено инвестиране в инфраструктура. Това е според мен причината.

 

Но виждаме и неизпълнение на това, което бе заложено като чуждестранни инвестиции в страната, а знаем, че те са изключително важни, за да се сбъднат тези позитивни прогнози за България.

 

Преди няколко месеца казах, че България ще бъде най-негативно пострадала от кризата в Гърция и ето, едно от негативните неща на това, са по-малките директни чуждестранни инвестиции. Първо защото гърците са много сериозен инвеститор в България. В момента те имат много проблеми, а когато имаш проблеми, първото нещо, което ограничаваш, е инвестиционната си програма. Второто нещо е, че много европейци ни поставят в един кюп с Гърция, независимо, че ние нямаме общо, освен обща граница. Те изчакват да видят как ще се развият нещата в нашия регион. Така че, да , преките чуждестранни инвестиции страдат, но това е до известна степен добре, защото държавата ще погледне какво може да направи вътрешно и сама.

 

Държавата се очакваше да направи много още през миналата година като пусне апетитни дружества за приватизация, но това така и не се случи. Все още сме във фазата „Ще стане“, „Когато цъфнат дърветата“ ...

 

Вижте, един процес по приватизация не се прави от днес за утре. Но не отнема разбира се и 4 години. За да бъде структурирана по най-добър начин сделка, процедура по приватизация, се изисква чисто технологически някакво време. Знаете, че миналата година се проведе търга за избор на консултант за Булгартабак холдинг АД. От тогава до сега е минало доста време, а това е сделка, върху която се работи и е вече структурирана като такава. Изисква се чисто стратегически определен период от време.

 

Да, но още са ни пресни спомените от последния централизиран публичен търг, когато щеше да се приватизира Монтажи ЕАД, с очаквани 70 млн. лв. Само от него и в крайна сметка нищо не стана, защото дружеството беше надценено, според коментарите. Ето такива спънки се притесняваме, че може би ще попречат сами да се справим ...

 

Това, че цената не е съвпаднала с очакванията на купувачите, е пазарен принцип и тук отговорността се търси в ценообразуването, не в процедурата.

 

Въпросът е, че вие сте оптимист, че да, ще има хубави сделки, включително приватизационни през тази година?

 

Аз мисля, че тази година ще бъде значително по-добра от миналата, при равни други условия в глобален мащаб. Ако примерно фалира някоя европейска държава или ако има някакъв конфликт някъде по света ...

 

А очаквате ли да фалира някоя държава?

 

Не мисля, че Европейският съюз би го позволил. Естествено, няма пари да се спасят всички държави, но тогава ще се търсят други механизми.

 

Вие привърженик ли сте на тезата, че когато някоя държава има затруднения, тя трябва да се остави да фалира, за да започне начисто, а не да се товари с нови дългове? Защото има такава теория ...

 

Да, но ще ви кажа защо тази теория се пропуква. Да кажем, че има 3-4 водещи икономики в Европа и аз съм една държава, която имам дългове. Ако ме оставят да фалирам, това означава, че автоматично аз няма да мога да платя дълга си към тях.

 

Тези държави дават допълнителен дълг на малката държава, която иска да фалира, за да може те да могат да си приберат парите обратно. Тоест те не спасяват държавата, те спасяват себе си. Така че това са малко спекулативни твърдения. А защо всички спасиха Гърция? Ако не я бяха спасили и беше фалирала, щяха да пият една студена вода и целият дълг на Гърция се заличава. Тоест дупката няма да цъфне в Гърция, а ще цъфне в държавите, които са й дали кредит предварително. Тоест, с едната ръка й дават допълнителен кредит, а с другата ръка си го прибират обратно като връщане на предишния заем. Не става въпрос за спасяване на държавите, които са взели кредит, а за спасяване на държавите, които са им го дали.

 

Да ви насоча към трендовете на стоковите пазари, където нещата изглеждат очевидни – петролът ще поскъпва, металите, златото ... не е ли притеснително, че нещата там изглеждат твърде очевидни?

 

Когато започнах да се занимава с капиталови пазари през 1999-та година, моят ментор ми каза една хубава поговорка, която 11 години по-късно използвам и тя е: „Където пеят много петли, късно се съмва“. Мисля, че тя е доста показателна.

 

За всичко това, което се казва за тези суровини, има някаква логика. Възстановяването на глобалната икономика е свързано с консумацията на повече енергия, а от там идва консумацията на повече петрол. Тоест макроикономически фундаментално петролът трябва да поскъпва. Второ, възстановяването на световната икономика е равно на по-голям инфлационен риск. Не знам американската печатница как не са й се изтъпили ножовете от рязане на пари, но при предлагане на по-голяма парична маса на пазара процесите се засилват, а основен инструмент срещу инфлация е златото. Дадох ви две неща, в които има абсолютно фундаментална логика.

 

Но капиталовите пазари не са само фундаментални, в тях има и сантимент, логиката на масата. Не можем да приложим на 100% фундамента в прогнозата за движението на един финансов инструмент. Така че може да се инвестира, но винаги трябва човек да има предвид и другите фактори, за да бъде подготвен и ако нещо не се развие по план, да няма неприятни изненади.

 

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!