Икономическия растеж на развиващите се пазари надминава повече от два пъти този, постигнат от развитите икономики през 2010 година. Съпоставката на данните показва 7.3% към 3%. Не случайно и именно развиващите се пазари привличат паричните потоци през последните месеци и съответно генерират по-висока инфлация (6.2% към 1.6%). 

В последния си икономически анализ Международният валутен фонд препоръча на развиващите се страни да затегнат монетарната си политика, а на развитите - да продължат с паричните стимули. Най-интересното в случая е, че и двата съвета подхранват по някакъв начин държавния протекционизъм.

Повечето държави в Латинска Америка разполагат със силен икономически потенциал, като високата инфлация при тях идва с ръста в цените на храните. Тази инфлация обаче не е придружена от обезценяване на местните валути. Напротив, получава се точно обратното. Като следствие на повишените основни лихви, местните валути стават атрактивни дори за външни инвеститори, които се интересуват включително от краткосрочни депозити.

Докато това с повишаването на лихвите от централните банки в съответните страни е добре дошло за финансовите инвеститори, трудно е да се проумее как това помага да се контролират растящите цени на храните, което вече е причина за забавяне на ръста на съответните икономики. В реално изражение заплатите на хората в тези страни намаляват, което се отразява на покупателната им способност.

Така се получава, че инвеститорите отвън се чувстват привлечени от потенциала за печалби в тези страни, както насочват инвестициите си от домашния пазар към чуждия. И за да конкретизираме, говорим за страни като Бразилия, Чили, Перу, Колумбия и Уругвай, където основните лихви са много по-различни от тези в развитите страни, което поставя под още по-голямо състезание конкуриращите се индустриални производства.

Погледнато глобално обаче, Китай е по-успешен от Латинска Америка в устояването на натиска за вдигане на основната лихва. Именно там кристализира възможността за преминаване от валутни войни към търговски битки.

И все пак, за разлика от него страните от Латинска Америка продължават да искат да привличат тези парични потоци, които се стичат към тях заради изгодните лихви. В краткосрочен план генерираните по този начин валутни излишъци гарантират някаква стабилност. Ще дойде обаче момент, в който напредналите икономики ще трябва да запълнят фискалните си дефицити и тогава настоящите излишъци по текущите сметки ще оказват дефлационен натиск върху глобалната икономика, което пък ще даде поредния урок от поредицеата "Кризи". The Ecnomic Times