Словения засилва мерките за икономии, но това не спира увеличението на доходността на нейните облигации до рекордни равнища. Инвеститорите се притесняват, че страната ще последва Кипър по спиралата на неплатежоспособността на малките южни страни от еврозоната, пише Bloomberg.

 

Премиерът Аленка Братушек, в първата голяма реч от встъпването си в длъжност, каза в парламента, че правителството, което е на власт от едва седмица, ще помогне на банките в затруднение и ще подобри държавните финанси, които са в "лошо състояние", така че страната няма да се превърне в шестата поред държава от еврозоната, която се нуждае от спасително финансиране.

 

Досега Европа и най-вече германските данъкоплатци финансираха и продължават да финансират спасяването на Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Кипър.

 

Но думите на Братушек не успокоиха пазара, тъй като той не посочи как точно възнамерява да постигне целите си.

 

Инвеститорите спекулират с това, че Словения, подобно на Кипър, ще загуби достъпа си до дълговите пазари в следващите няколко месеца.

 

"Развитието на ситуацията в Кипър доведе до опасения, че Словения ще се бори за достъп до пазара на еврооблигации през следващите месеци, тъй като ще се нуждае от средства за рекапитализиране на банковия сектор и за това да спре да финансира бюджета си от местния банков сектор, като има повишен риск от "подстригване" на депозитите", коментира Джилиан Еджуърт, главен икономист на UniCredit SpA в Лондон.

 

Доходност на деноминираните в долари облигации на Словения, с падеж през 2022 г., нарасна с 56 базисни пункта до рекордните 6.336%, по данни на Bloomberg. Цената на застраховката на словенския дълг срещу неплатежоспособност се повиши с 49 базисни пункта, до петмесечен връх от 327%.

 

Икономиката на Словения беше препъната от две рецесии през последните четири години. Банките са изправени пред увеличаващи се нива на лошите кредити, чиито дял вече е близо 20% от всички.

 

Словения се нуждае от около 3 млрд. евро външно финансиране през тази година, а за банките са необходими допълнително 1 млрд. евро свеж капитал, според прогноза на МВФ.

 

Предишното правителство на Янез Янша, подаде оставка на 27 февруари на фона на корупционен скандал. То предложи план на стойност 4 млрд. евро за справяне с лошите активи на финансови институции. Въпросният план ще бъде следван и от сегашния премиер.