Спорът между правителството и президента става интересен

 

Спорът между правителството и президента става много интересен. До степен, че МФ публикува предварително становище по евентуално, още неслучило се, президентско вето. Което е същото като президента да публикува становище по евентуални, още неприети от парламента закони, коментира Георги Ганев, директор на Центъра за либерални стратегии.

Още в третия абзац на това становище се казва, че “липсва гъвкавост в частта на разходите по бюджета”. Но ние добре помним, че служебното правителство размести доста неща в разходната част на бюджета без да променя закона, което означава, че само преди три месеца гъвкавост е имало.

В следващия четвърти абзац се говори за неотложността на корекцията на бюджета поради явно тотално незабавна, на секундата, нужда от погасяване на просрочени задължения, извършване на социални плащания и намаляване на тежестта за крайните потребители на ток от субсидиите за определени типове възобновяеми източници. Дали са до секунда неотложни не е ясно, не е обяснено защо е така. Няма конкретен и изчерпателен списък на тези просрочени задължения - от кой бюджетен разпоредител са просрочени, по какви точно договори са просрочени, защо са просрочени, към кого са просрочени, размерът на всяко едно от тях, кога е възникнало просрочието и, разбира се, ясен списък на коя дата кое точно просрочие МФ смята да бъде погасено. Няма конкретен и изчерпателен списък на получаващите социални помощи - кой, колко, на коя дата ще получи. Няма конкретно обяснение, след като тежестта на субсидирането на някои възобновяеми източници ще се сваля от крайните потребители на ток, на чии плещи ще бъде сложена - все пак все някой трябва да понесе тази тежест, нали? Тя няма как да изчезне.

В становището на МФ се предполага, че едно президентско вето сега би отложило актуализацията на бюджета за “есента”. Това е невярно твърдение. Президентско вето се преодолява за няколко часа. Единственото, което е необходимо за това, е наличието на 121 депутатски гласа “за” преодоляване на ветото. Ако въпросът с актуализацията на бюджета е наистина толкова важен и спешен както за икономиката на България за тази година, така и за бюджетната процедура за 2014 (както ясно се казва в същия този абзац), някаква си депутатска ваканция не е и не може да бъде нито аргумент, нито пречка. Както финансовият министър очевидно не е в отпуска през август, а и Президентът очевидно не е в отпуска през август, така и депутатите могат да си прекратят отпуските за ден-два. Случвало се е и преди.

МФ изброява осем аргумента защо вето би имало лоши последици. Преди изброяването на тези осем аргумента има един кратък абзац, в който се твърди, че евентуално вето ще означава две неща: Президентът ще поеме отговорност за всичко неприятно, което има да се случва до края на годината и Президентът ще се намеси във фискалната политика, което очевидно за МФ е лошо и неприемливо. По първото може да се каже, че съвсем очевидно е, че Президентът носи отговорност за решенията и действията си, но никак не е ясно как всичко от възможните последици може да му се припише, особено след като, както вече казахме, преодоляването на президентско вето в България отнема няколко часа, стига да има воля за това.

Ганев отделя внимание и на проблема с невъзстановения ДДС. В становището на министерството на финансите се посочва, че в началото на мандата то е било 320 млн. лв. Но данните за невъзстановения ДДС не се публикуват, те са тайна за българските граждани; данните за просрочия са към фирми. Но важен детайл е, че невъзстановения ДДС в момента е единствено и само към фирми, на които се прави инспекция и ревизия. Докато съществуват канали за източване на ДДС и МФ се бори с тях и прави ревизии и инспекции, ще има невъзстановен ДДС. Да се сведе невъзстановения ДДС до 0 означава МФ да престане да проверява за ДДС измами.

Според икономиста единственият напълно смислен аргумент за актуализация на бюджета, посочен от министерството на финансите е непредвидената емисия от 800 милиона през февруари, която изчерпа по неразумен начин предвидения в бюджета буфер за емитиране на нов дълг при нужда и за изглаждане на несъответствия между приходи и разходи, особено разходи по дълга, които често са концентрирани мощно на определени дати.

Наличието на подобен буфер е разумно. Разумно е той да се отвори отново. Разумно е, при положение, че е истина твърдението на МФ за натрупани в началото на 2014 г. разплащания по дълга и отново авансови земеделски плащания, които пък ще се покрият по-късно през годината, МФ да може да разработи една емисия, с която да може да ги посрещне без да си създава ликвидни проблеми.

Но отново тук президентско вето няма никаква, тотално никаква, релевантност. Отново, става въпрос за разлика между август и август, изборът между август или по-късна дата не е на президента, а на парламента.

Освен това абсолютно нищо не пречи на МФ да започне да организира подобна емисия веднага, на секундата, подобна емисия отнема поне месец - два и дотогава президентското вето ще бъде преодоляно, законът - публикуван и влязъл в сила. Аргументът, че възстановяване на буфера е необходимо, е разумен. Аргументът, че президентско вето може да му попречи, е неверен.