Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт

Загубиха ли според вас доброволно осигурените заради кризата, направо да си кажем - прецакаха ли се, че дадоха тези пари с мисълта за своите старини?

Аз съм един от тези доброволно осигурени и ще кажа следното. В момента имаме временен спад на оценката на активите, в които са инвестирани нашите пари. В страните, в които тези системи съществуват от десетки години, в един, в рамките на един трудов живот от 30 до 40 години поне три такива срива се случват, но вие виждате, че в западноевропейските страни, в Щатите, в Канада, в Австралия хората получават високи пенсии от това допълнително осигуряване. Защо? Защото това са дългосрочни спестявания и тези сривове, които се получават на фондовите пазари, в никакъв случай в края на краищата не водят до декапитализация на осигурителните вноски, напротив, те се капитализират.

Конкретни, конкретни разчети на икономисти показваха, данните бяха някъде около началото на 90-те години, че един долар, инвестиран в пенсионен фонд, условно казано, в началото на 20-те години, минал през великата депресия, минал през всички кризи, в началото на 90-те години е 26 долара. Така че не бива хората да се плашат, не бива в никакъв случай да казваме, че капиталовият начин на осигуряване претърпява фиаско.

Номерът е обаче да издържиш да не си изтеглиш сега парите, като се паникьосаш.

Ето това е съветът, това е съветът, който вие и аз бих дал на хората, които участват в доброволното осигуряване - не си теглете парите.

Трябва ли държавата да гарантира спестяванията в частни пенсионни фондове, идея впрочем от опозицията, от ДСБ, лидера на ДСБ ще гостува след малко. ..

Моето мнение, моето мнение е, че не биваше тези средства, които са в индивидуални партиди и които са притежание на хората, да бъдат третирани като инвестиции. Аз мисля, че трябваше да се дадат банкови гаранции за спестяванията на хората в личните им сметки, особено за задължителното осигуряване. . .

Тоест държавата трябваше да каже това, което казва за тези, които имат пари в банките.

Да, в срочните депозити.

Ако си дал парите в пенсионен фонд и тоя пенсионен фонд вземе та гръмне, може да гръмне не заради България, нали, да гръмне немски, австрийски пенсионен фонд.

Значи, ние говорим за два типа гаранции. Едното е гаранция, гарантиране на минимална доходност от тези средства, което сега в България е пренесено в пенсионноосигурителните дружества, т.е. те гарантират, само че тя е относителна гаранция, тя е част от нашето законодателство, не може доходността, начислена, да бъде по-ниска от 60 процента от средната доходност. Тази гаранция е факт. Другата гаранция е - пенсионните фондове държат, могат да държат до 25 процента от активите си на срочни депозити в банки. Ето затова става въпрос и затова претендират пенсионноосигурителните дружества. Тези банкови депозити трябваше да получат същите гаранции, както личните спестовни сметки на хората в банките.

Това не е късно да стане.

За съжаление сега, в този закон това не беше. . . не намери решение. Защо? Аргументите на колегите от Министерството на финансите и на всички други, които бяха против това, бяха, че всъщност това са инвестиции, а не са спестявания. За мен това са пенсионни спестявания в индивидуални сметки на хората, така че трябваше да бъдат защитени. Не от това, че нещо ще се случи с тези пари, вие знаете, че нашата банкова система, слава богу, е стабилна, а просто чисто психологически хората да бъдат спокойни и да не се паникьосват, и да не се случва онова, за което вие и аз се опасяваме, че хората може да изтеглят тези пари и да загубят много.

Сребърният фонд с какво ще ви помогне, който ще стартира, и покрай който има също доста спорове дали е построен по най-разумния начин, управлението му, и условията, при които ще може да инвестира пари. Има гласове, че така, както е направено сега, в нашия закон, могат тези пари да бъдат издумкани по неразумен начин, по който фалираха куп други фондове.

Хубавото е, че този сребърен фонд, или фонд за стабилност на пенсионната система, слава богу, се случи. Тоест той вече е институционализиран, там са събрани пари, след края на тази година ще бъдат над 1 милиард лева. Но този фонд е предназначен за стабилност на пенсионната система в дългосрочен план, след 10, 15, 20 години. Той няма да доведе до повишаване на пенсиите сега. Онова, срещу което аз съм, е, че така, както е изграден, той е резервен фонд на Министерството на финансите, на държавния бюджет за осигуряване на тези субсидии на пенсионната система. Той не е пряк резервен фонд на пенсионната система в България и това също е една стъпка в тази посока на одържавяване на пенсионната система, с която ние започнахме нашия разговор. Аз смятам, че може да се отвори управлението в посока на по-голяма демократичност и също така може да се върви в посока на малко по-голяма степен на риск в инвестирането с цел постигане на по-висок. . .

А вие сте за още по-голям риск. Понеже има критики, че много рисково било предвидено да инвестира фондът.

Аз попадам в групата на умерено либералните икономисти. Знаете, че съм против крайните либерални виждания, например за приватизация на социалното осигуряване, и животът сега го показа, че ако това беше станало, щеше да бъде лошо, но пък не обичам и прекалената консервативност.

Има ли пари за една година майчинство, както предлага НДСВ?

Всичко е въпрос на политическа целесъобразност. Трябва да се откажем от нещо, за да направим нещо друго.

Едни 50 милиона трябва да ги вземем отнякъде . . .

И да решим къде да ги сложим.

А за майчинството колко ще трябват всъщност, правили ли сте сметки?

По-малко. За майчинството са по-малко, но пак е въпрос на целесъобразност и на приоритети, но това е въпрос, който трябва да реши политическият съвет на тройната коалиция, а не управителят на НОИ.

От 3 декември започвате да давате 150 лева за Коледа.

Да.

На всички пенсионери.

Всички пенсионери заедно с декемврийската си пенсия ще получат. . .

Вече си получиха 50-те лева тези с най-ниски доходи.. .

Да, получиха ги.

. .. през ноември, помощта за инфлацията.

Около 260 хиляди души. Пенсиите ще се изплащат от 3-и до 17-и декември, тоест изнесли сме по-рано, по-рано ще изплащаме и обезщетенията за безработица. Хората, които получават пенсиите си по пощите, ще се разписват на две места - за тези 150 лева и за пенсията си, нека да знаят това, а също тези, които получават по банков път пенсиите си, още на 3-ти, така, както сме се договорили с банките, следобеда най-късно 4-ти сутринта техните сметки трябва да бъдат заверени на 3-ти или 4-ти декември и те могат да теглят суми от картовата си сметка.