Ако инфлацията се върне на нива около 2%, това е оптимумът, както смятат макроикономистите, който ще позволи на икономиката и на деловата активност да се задвижат след над 24 месеца дефлация, коментира пред БНР професор Кръстьо Петков последните прогнози на БНБ за покачване на потребителските цени в България в края на годината.

"Дефлацията се дължи не само на колебанията в цените, но и на дълговата ситуация. Проблемът със съвкупния дълг в България, не само външния, е такъв, че много трудно ще се върнем към нормалните социални равнища и към онези, които са ни необходими, за да тръгне икономиката напред", поясни Петков.

Според него правенето на оптимистични прогнози е доста рисково особено с оглед на събитията от последните години.

"Да го наречем позитивен импулс, който ще дойде от подобни прогнози, но трябва да бъдем безкрайно предпазливи и да не се излъжем за пореден път, както например през 2010 година".

Професорът припомни, че именно през 2010 година тогавашният министър на финансите Симеон Дянков прибързано обяви, че идва краят на кризата и икономиката тръгва напред.

"Господин Дянков обяви, че "излизаме от тресавището" и последваха две-три години рецесия, както и постепенно навлязохме в дефлационна спирала".

За Петков ситуацията в България по-скоро прилича на тази в Гърция, отколкото в другите европейски държави.

"В България би трябвало да се сравняваме с Гърция, защото и при нас отрицателната инфлация  т.е. дефлация е малко над 2%, докато в тези седем или осем страни в Европа, които временно изпаднаха в това състояние, колебанието беше около нулата".

Мнението на проф. Кръстьо Петков е, че "проблемът не се състои само в регулациите или в станалата печално известна и несъстояла се съдебна реформа, както и някои други съпътстващи реформи в административната сфера. Проблемът е в изначално сбърканата стратегия за излизане от кризата, в която се търси изход в две направления – икономии и рязкото нарастване на дълга".