СУ “Св. Климент Охридски“ е най-престижният университет у нас. В първата тройка са още Американският и столичният Медицински университет. Това сочи класацията на обновената Рейтингова система на висшите училища в България, която бе представена вчера. Тя съдържа информация за 51 акредитирани университета, които предлагат обучение по различни специалности в 52 професионални направления.

През последните пет години над 55 000 българи са завършили икономика, а над 25 000 - администрация и управление, обобщи изпълнителният директор на институт „Отворено общество“ Георги Стойчев. „Предпочитанията на младежите са оформили съотношение на завършилите у нас млади специалисти по формула 2-2-1, според която на двама инженери се падат двама икономисти и един с диплома за администрация и управление“, допълни той.

По престиж при най-масовите направления - администрация и управление и икономика, водещ е СУ “Св. Климент Охридски“, по ниво на учебния процес е УНСС, докато по реализация на абсолвентите води Американският университет.

Близо по рейтинг до тези висши училища е и Академията на МВР, чийто възпитаник е премиерът Бойко Борисов. Университетът за полицаи е на второ място в направление архитектура. Георги Стойчев обясни куриоза с изучаваната в академията специалност пожарна безопасност, която е към архитектурното направление. Иначе първото място в тази сфера се държи от Университета по архитектура и геодезия. Минно-геоложкият университет е трети.

Рейтинговата система показва още, че най-желаната при последната кандидатстудентска кампания специалност психология е добре да се учи в Алма матер, Нов български или Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". След курса на обучение безработицата сред току-що завършилите в тези висши училища психолози е между 1,77% и 5,16%. Осигурителният им доход пък варира от 734,14 до 982,58 лева. При друга от най-желаните специалности, като правото, отново води Алма матер, следван от УНСС и Пловдивския университет.

Данните в системата показват още, че сред най-добре платените висшисти са възпитаниците на военните училища, математиците, спецовете по информатика и компютърна техника с осигурителен доход 1200-1500 лева. Нулева е безработицата при завършилите военен университет, медицина и информатика и компютърна техника. „Военните училища имат студенти не според това, колко са желаещите, а според това, колко места има за реализация след това. И колкото офицери приемат, толкова са необходими на системата“, коментира високата заетост при военните просветният министър Сергей Игнатов.

При младите лекари също няма безработица, но всеки втори напуска страната и намира препитание зад граница, поясниха от „Отворено общество“.

„Класациите не са всичко. Има такива, в които няма голямо значение дали си на първо място или не. Важно е да се вглеждате в данните зад самата подредба. Не е маловажно каква реализация намират завършилите даден университет, какъв е осигурителният им доход, когато започнат работа, оценките за нивото на учебния процес, научните изследвания и учебната среда“, отбеляза Георги Стойчев.

Рейтинговата система представя не толкова самите университети, колкото отделните направления, смятат нейните създатели. Тя дава възможност висшите училища да бъдат сравнявани на базата на 49 индикатора. Новост са индикаторите за принос към осигурителната система, ексклузивност на преподавателите и регионална значимост. Използваната информация се набира от университетите, Националната агенция за оценяване и акредитация от модула АдминУни в информационната система на образованието, НОИ, международни научни бази данни за цитируемостта на преподавателите и от анкетно проучване сред 15 000 студенти.

Системата дава възможност на потребителите да се запознаят с предварително изготвените стандартизирани класации в нея, но и да си изработват собствени класации за всяко едно от 52-те професионални направления във висшето ни образование.