Супер фракингът показва, че технологиите за добив на шистов газ са едва в началото си и шистовата революция всъщност предстои, пише Bloomberg.

 

Петролни компании като Baker Hughes, Schlumberger и Haliburton продължават похода си към разработване на начини за създаване на по-дълги и по-дълбоки пукнатини в земята, за да освобождават повече нефт и газ.

 

Тези компании вече не се задоволяват с фракинга, те искат да добиват повече, по-бързо и на по-ниски цени.

 

Колкото по-големи са налягането и дължината на хоризонталния сондаж, толкова повече петрол или газ се освобождава от шистите, което съответно означава повишаване на ефективността и печалбата.

 

Baker Hughes използва нов метод за създаването на "супер пукнатини" с дълбоки взривове в плътна скала, за по-широки канали. Целта на технологията е да концентрира натиска на течността по-далеч от отвора, което съществуващите методи не успяват да правят толкова ефективно.

 

Компанията също така се опитва да ускори процеса на пробиване на кладенците. Обикновено сондирането се осъществява на етапи , за да се изолират различните зони, през които минава сондажът.

 

Пробиването по конвенционалния начин може да отнеме дни и да са необходими 20 или 30 фази за достигане на залежите. При условие, че цената на наемане на сондажната техника се движи около 30 000 долара на ден, намаляването на времето за пробиване на сондаж е критично важно. Обикновено в сондажите се пускат пластмасови топки, които спират там където има стеснения, след това топките се изтеглят обратно и отново се пробива. За да се справи с този проблем Baker Hughes е разработила топки, които се разпадат на прах след няколко дни, което спестява време.

 

Schlumberger е разработила техника, наречена HiWAY. Тя може да генерира по-големи пукнатини в околните скални образувания чрез комбиниране на изкуствени влакна, с типичните материали за фракинг като пясък. Тези влакна се нагнетяват с повтарящи се импулси в сондажите, като позволяват постигане на по-високо налягане с по-малко вода.

 

Halliburton пък използва специални тръби с клапани, които се отварят към страничните залежи на шистов газ и инжектират в тях течност с високо налягане, разпуквайки скалите. Процесът е по-бърз и по-евтин от обичайния фракинг.