Икономическата теория не дава еднозначен отговор на въпроса доколко полезен е валутният борд. Сблъсквайки се с макроикономическа нестабилност, високи очаквания за инфлация и рецесия, не малко страни избират режима на паричен съвет. Той създава монетарна стабилност, но това има своята цена.

 

Как действа валутният борд? Във варианта му, който е въведен в България, той има пълно покритие на парите в обращение. Даже не става въпрос за 100% покритие, а за 130% - това е съотношението на тесните пари М1 към балансовите активи на БНБ, служещи като обезпечение на механизма на паричния съвет.

 

В същото време Българската народна банка на практика няма контрол върху лихвените нива в страната. Тя запазва функциите си на регулатор за банковата система, но няма възможност за осъществяване на класическа парична политика.

 

С други думи, ако българската икономика е в криза, БНБ не може да напечата пари, за да реши проблема, така като това направиха други държави. Но ефектът от валутния борд не се изчерпва само с ограничения за печатането на пари.

 

В механизма му увеличението на паричната маса, което може да се дължи на нетен приток на капитали, какъвто има в българската икономика през последните 2 години, трябва да бъде компенсирано с повишаване на активите на БНБ.

 

През миналата година те нараснаха с около 5 млрд. лв. Част от тази сума бяха средствата, предвидени за изплащане на брейди облигациите, емитирани от Милен Велчев, или 1.7 млрд. лв., които до 10 януари 2013 г. се намираха във фискалния резерв.

 

Но остатъкът от 3.3 млрд. лв. е резултат от нарастването на паричната маса с 9.5% през миналата година, за първите 11 месеца, на която БНБ отчита излишъци както по текущата и капиталовата, така и по финансовата сметки.

 

С други думи, всяко увеличаване на ликвидността в българската икономика трябва да бъде компенсирано от баланса на БНБ заради валутния борд. В резултат нетният ефект от притока на капитали е ограничен, което в период на възход не е сериозен проблем и дори може да се определи като позитивен фактор, но при криза на вътрешния пазар се превръща в спирачка за възстановяването.

 

Да си представим следната ситуация – приток на инвестиции и положителен търговски баланс – мечтата на българските полици. При липса на валутен борд това би довело до поскъпване на лева и ръст на потреблението. Но, за да се запази стойността на лева спрямо еврото без промяна, БНБ трябва да стерилизира капиталовите излишъци. Така нетният ефект от притока на капитали за потребителското търсене и икономиката е минимален.

 

Причината за въвеждането на валутния борд беше провалът на българските политици в икономическите реформи в първите години след падането на комунизма. Но сега механизмът на паричния съвет носи повече вреда, отколкото полза. Фискалната стабилност на държавата е неоспорима. А паралелното прилагане на затегната парична и фискална политики спират растежа.

 

В момента българската икономика се намира в уникална ситуация – стагнация и криза на вътрешното потребление, съчетани с нетен приток на капитали. Тъй като ограничителната функция на борда се задейства като следствие от увеличаването на паричната маса, то тя дава време за растеж на вътрешния пазар, като забавя, а не спира развитието на икономиката. Но когато потребителското търсене е под натиск, паричният съвет засилва негативните ефекти от кризата.

 

За разлика от 90-те години на миналия век, регулаторните функции на БНБ са установени, тя е интегрирана в европейската система на централните банки, като прилага дори по-строги капиталови изисквания от тези в еврозоната. Така че излизане от механизма на борда няма да доведе до колапс на финансовата система. То просто ще даде възможност на държавата да осъществява ефективни антициклични политики.

 

Основният проблем обаче остава доверието на хората, като изглежда и самите политици нямат доверие в управленските си възможности.

 

Така валутният борд се е превърнал в удобно извинение за липсата на ефективни решения за текущите икономически проблеми.