Също като в едно голямо семейство, в еврозоната в момента страните се карат и се сдобряват, но което е най-важно - помагат си финансово, когато някой закъса с парите. Като настойник, чиято дума тежи във всяка една дискусия, Германия настойчиво държи на позицията си, че бремето на проблемите трябва да се споделя от всички, без да има скатаващи се от отговорност. Но дали зад това морализаторство на Германия не се прикрива нещо егоистично, като например - желание да опази от проблеми собствените си банки?

Това се пита реномираното списание Economist, в което е предложена интересна статистика за нивата на чужди държавни дългове, абсорбирани от банковата система на Германия.

Двете най-големи банки Deutsche Bank и  Commerzbank имат изключително ниски експозиции в гръцки дългови книжа, както и облигации, емитирани от ирландското и португалското правителство. Те държат общо € 6 млрд. такива книжа, показват данните в края на миналата година.

Общата експозиция на германската финансова система към чужди държавни дългове обаче е доста по-голяма и възлиза на почти € 27 млрд., което показва, че значителната част от тези бондове са купувани от малките банки, не от големите.

Тъй като на всички е ясно колко ниска възвръщаемост носят този вид инвестиции, може да се предположи, че държането на такива книжа е бреме за банките, които нямат друг изход, освен да потърсят друг източник на компенсиращи по големина приходи. Нещо повече - заради следващата серия от стрес тестове много от тези банки ще трябва да предприемат емитирането на ценни книжа, за да увеличат капитала си и да отговорят на капиталовите изисквания, заложени в тестовете.

Ако някоя от свръхзадлъжнелите държави като Гърция, Ирландия или Португалия фалира, под заплаха са Hypo Real Estate, NordLB, Landesbanken.

Съпоставени с общите активи на банковата система в Германия, които възлизат на € 2.5 трлн., размерите на експозициите в дългове на тези държави изглеждат контролируеми. Изчисление на Bank of England показва, че 50% обезценяване на активите, емитирани от Гърция ще се отрази в 70% обезценка за гръцките банки, 50% за португалските и испанските и 10% за германските и френските банки.

Евентуален фалит на някоя от държавите обаче ще окаже нещо повече от обезценка на активите на банковата система. Много лесно ефектът може да се пренесе върху отпусканите корпоративни заеми. В Германия те са два пъти повече от експозициите в чуждестранни правителствени облигации и надхвърлят € 230 млн., което означава, че може да бъде засегната най-чувствителната струна на немската икономика.

Това е сценарият при фалит само на една държава, да речем Гърция. Какво се случва обаче, ако фалират две едновременно или пък две една след друга? Ето защо за Германия си струва наливането на още пари в тези държави, наричайки това спасителни планове, специално конструирани за самите тях.